Несебър ще бъде домакин на рибния фестивал „Есенни пасажи“

Несебър ще бъде домакин на 13-ото издание на Националния рибен фестивал „Есенни пасажи“ от 16-и до 18 октомври. На площад „Месамбрия“ в Стария град е предвидена културна и кулинарна програма, която съчетава музика, детски забавления и демонстрации на приготвяне на рибни специалитети.

Това съобщиха от общинската администрация в крайморския град. Сред музикалните акценти на фестивала са концертите на Марияна Добрева, Самуел Мануелян и София Главопулу. В програмата ще се участват още местни самодейни състави, вокалната група към Общинския детски комплекс и формации от читалищата „Яна Лъскова 1905“ в Несебър и „Гоце Делчев“ в Равда. Предвидено е и детско рибно кулинарно състезание. Шеф-готвач Дико Томчев ще демонстрира приготвянето на рибни ястия и ще представи свои специалитети за дегустация. През трите фестивални дни местни производители ще предлагат черноморски рибни продукти, а ресторантьори, сладкари и винопроизводители ще допълнят кулинарната програма. Фестивалът е част от политиката на община Несебър за развитие на устойчив фестивален туризъм и удължаване на туристическия сезон, каза кметът Николай Димитров. По думите му събитието цели да покаже възможностите на Несебър за културни и кулинарни преживявания и извън летните месеци. Официалното начало на фестивалната програма е на 16 октомври от 17:30 часа. 

Символиката на комплекса „Змийски град“ край село Сърница

Змийският град край село Сърница в община Минерални бани е внушителен по размер – дълъг близо 900 метра. Най-добра видимост към него има от въздуха, което подсказва, че създателите му са имали предвид не само хоризонталната, но и вертикалната перспектива – дали не са търсили връзка с небето?

В центъра на скалата се намира портал, към който водят изсечени стъпала. От двете му страни – внушителни скални кули, оформени като увити змии, завършващи със змийски глави. В околността има и ниши – типични за тракийски и праисторически светилища, използвани вероятно за ритуали или оставяне на дарове.

Проф. Радунчева е категорична: това не е природен феномен. „Змийските фигури образуват своеобразен защитен пръстен срещу непосветените. Стъпалата, изсечени в скалата, не водят наникъде. Единствената им посока е небето“, обяснява тя. Именно по тях заставали жреците – върховната каста на древното общество, което е построило светилището.

Кои са били тези хора?

Според проф. Радунчева, създателите на Змийския град са били част от високоразвита и дуална по структура цивилизация – с ясно разграничение между светска и духовна власт. Управниците обаче не били царе или военачалници, а жреци. Те не само управлявали обществото, но и били астрономи, лечители, архитекти и пазители на познание. Цивилизацията изчезва около 4 000 г. пр.н.е., но преди това оставя следи из цяла Евразия.

Изследванията на проф. Радунчева сочат, че хората от тази култура са били мигранти, движещи се в ритъм с космоса. „На всеки 2000 години се променя небесната сфера – тогава те се преместват. Първо идват от Мала Азия, после се насочват към Гърция, Египет, и отново се връщат към Мала Азия. След тях идват траките, които използват някои от светилищата, а в още по-късен период се появяват и християнски храмове върху същите територии“, обяснява археологът.

Подобни змийски изображения са открити и в Антиохия, Мала Азия, Италия, Испания и по почти всички острови в Средиземноморието. Там, както и в Сърница, се появяват символи като женска фигура с глава на змия или змийски тронове.