Светлана Иванова е новия директор на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Минерални бани. От Регионалното управление на образованието обявиха победителите от конкурсите за директори на училища и центрове в Хасковска област.

Конкурсът за директор на ОУ „Св. Иван Рилски“ в Хасково печели Соня Кирилова, ОУ „Христо Смирненски“ – Хасково – Силвия Траилова, СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Хасково – Павлина Попова, ПГТАТ „Н. Й. Вапцаров“ – Надежда Иванова, НУ „Отец Паисий“ – Харманли – Светла Николова, ОУ „Иван Вазов“ – село Славяново – Цонка Малева, IОУ „Иван Вазов“ – Свиленград – Любомира Сарафова, СУ „Желязко Терпешев“ – Любимец – Атанас Владев, СУ „Димитър Маджаров“ – Маджарово – Златка Димитрова. Наталия Петкова ще е директор на ЦСОП „П. Р. Славейков“ – Харманли, а Бинка Кашерова ще ръководи ЦСОП „Стефан Василев“ в Свиленград. В общо 6 образователни институции не са избрани директори и там като временно изпълняващи остават настоящите ръководители до провеждането на нов конкурс.

Древни каменни стени, останки от жилищни сгради и предмети от бита са част от откритите артефакти. Древни каменни стени, останки от жилищни сгради, предмети от бита, оцелели хилядолетия на морското дъно. Това са само част от ценните находки, открити това лято от подводните археолози край бреговете на Несебър.

Изследователите от единствения по рода си у нас Център по подводна археология от над 60 години търсят артефакти в акваторията на древна Месамбрия. Заедно с тях на морското дъно слезе и подводният оператор Стефан Тодоров. Месамбрия. Така траките нарекли селището, което изградили преди 3200 години на мястото на днешния Несебър. Векове по-късно полуостровът станал елинска колония, а след това бил завладян от римляните. В началото на 9-ти век след обсада, водена от хан Крум, градът станал част от българската държава. След като няколко пъти морето поглъщало територии от полуострова, днес огромна част от древния Несебър все още е под вода. Това лято обаче подводните археолози успяват да отвоюват от морското дъно нови архитектурни свидетелства за мащабите на античния град. Открити са крепостни стени и вълноломи, разказват изследователите от Центъра за подводна археология в Созопол. „Изследваме една антична стена, направена от големи квадри. Особено интересно през този сезон е, че под нея открихме система от дървени греди, изключително големи и масивни дървени греди, много добре запазени от Античността до днес, с които е бил укрепен глинестият терен в тази част около полуострова. И освен това откриваме много забити колове в терена около крепостта, с които допълнително се е заздравявал този крайбрежен терен. Предстои да вземем проби от дървените греди и колове, за да ги изпратим за радиовъглеродно датиране и по този начин ще установим кога е била построена тази стена”, обясни д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. Подводните археологически находки и в момента са защитени от режимите за опазване на културните богатства, но вече се планира да бъдат включени и в границите на архитектурно-историческия резерват на Месамбрия. А още тази есен ще продължат по-задълбочените проучвания на потъналия град.

От Института за пътна безопасност искат обяснение от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ каква е причината за изплатените за 2024 г. премии за „добре свършена работа“. 

Премиите са в размер на повече от 2,274 милиона лева. Парите са разпределени между ръководителите в агенцията. Председателят на Института за пътна безопасност Богдан Милчев подчертава, че републиканската пътна мрежа е в крайно лошо състояние и не се извършват ремонти, а България остава сред страните с най-много жертви по пътищата в Европейския съюз. „В тази ситуация разпределянето на милиони левове бонуси звучи като подигравка с обществото и с жертвите на пътя“, пише Богдан Милчев.