В Созопол бе направена първа копка за изграждането на две нови инсталации за преработка и рециклиране на отпадъците, което е част от мащабен проект за опазване на околната среда.

Проектът, на стойност 12 млн. лв., се реализира чрез публично-частно партньорство с Община Созопол и цели ефективното управление на битовите отпадъци в региона. Събитието се състоя на четвърта клетка на Регионалното депо за неопасни битови отпадъци, единствената останала незаета зона след 17-годишно експлоатиране на съоръжението. На церемонията присъстваха кметът на Община Созопол Тихомир Янакиев, представители на фирмите от сдружение „Антеа Сорстинг“ ООД, кметовете на Царево и Приморско – Марин Киров и Иван Гайков, председателят на Общинския съвет в Созопол Станимир Андонов, общински съветници и кметове на населени места в региона. Кметът Тихомир Янакиев подчерта, че проектът е ключов за създаването на устойчива екологична система и ефективно управление на отпадъците в Созопол, Царево и Приморско. „Анализите ни показаха, че до няколко години капацитетът на депото ще бъде изчерпан. Въвеждането на новите инсталации ще гарантира не само рециклирането на отпадъците, но и тяхното ефективно оползотворяване“, заяви Янакиев. Новите съоръжения включват сепарираща и компостираща инсталация. Те ще осигурят разделното събиране на отпадъците и тяхното връщане в икономиката, като едновременно с това ще предотвратят нерегламентираното им изхвърляне. В четвъртата клетка на депото вече функционира и система за пиролизна обработка на отпадъци, изградена преди десет години.

С тържествена ритуална копка и счупване на бутилка шампанско под аплодисментите на присъстващите бе даден официален старт на строителните дейности. Предстои изграждане на модерни халета и оборудването им с технологични линии, които ще преобразуват отпадъците в полезни продукти. Регионалното депо за неопасни битови отпадъци в Созопол функционира от 2008 г., като работата по неговото изграждане започва още през 1998 г. с отреждане на терен и създаване на цялостен проект за стопанисването му. Главният еколог на общината Мадлен Вълчева припомня, че през годините депото е разширявано и модернизирано, за да отговаря на европейските изисквания за управление на отпадъците. С реализацията на новите инсталации Созопол прави уверена крачка към устойчиво развитие и екологична модернизация.

От гражданска инициатива “Княжевецъ”, експерти и граждани на София, връчиха на зам.-кмета по туризма Никола Барбутов, постамент с парче от 350-годишната княжевска минерална баня с мотото “Банята си тежи на мястото”.

По-рано днес те внесоха и фиш за повишаването статута на банята в „Княжево“ като недвижима културна ценност „от местно значение“ в НИНКН. В опит да я спаси от разруха и да се бори за възстановяването й, гражданска инициатива “Княжевецъ” вече шеста годинa инициира действия в нейна защита. Банята беше окончателно затворена през декември 2010 г. Опасността от събарянето й, заради планирано разширение на булевард “Цар Борис III”, заложено по Общия устройствен план на София от 2007 г., е все така актуална заплаха към момента. От „Княжевецъ“ споделят документи, от които става ясно, че в съседен на княжевската баня, има инвестиционно намерение за строеж на 26-метрова сграда с фундаменти до 28 м. Тази сграда ще бъде на 8,5 метра от сондажа, каза пред Радио София Любо Стефанов от гражданска инициатива „Княжевецъ“. „От каптажа, който е естественият водоизлив е на около 50 метра. Дирекция „Дунавски район“ издават предписание и казват, че няма никакви проблеми да се построи такава висока сграда. На наше запитване на каква дълбочина се намира каптажа под ул. „Княжевска“, казаха, че нямат идея. Т.е. те издадоха положително становище за нещо, за което не са много наясно на каква дълбочина е“, обясни Любо Стефанов. Арх. Любо Пейчев е автор на проект за реставрация и адаптация на Княжевска минерална баня, който той вече представи. „Това е най-старата баня останала в София и е единствената Османска баня. Банята в „Княжево“, макар и не кой знае колко голяма, е една солидна постройка. Тя е един микс от Османското наследство и адаптацията й от 20 век“, посочи арх. Любо Пейчев. Исканията на гражданите на София и на хора от цяла България за запазване на банята в „Княжево“, са отразени и в подписка, която се разпространява, както в столицата, така и онлайн.