Селата Брястово и Сусам водят „100-годишна война“ за топлите извори край Хасково. “До Баните се отиваше бавно. Чорбаджиите пътуваха с файтоните, а багажът им се пренасяше с волски коли или каруци. Този спомен от началото на ХХ век на хасковлията К. Арнаудов цитира в книгата “Хасковските минерални бани”, издадена през 2005 г., дългогодишният директор на Регионалния исторически музей в Хасково Георги Граматиков.

Обикновените средни граждани пътуваха заедно с багажа си с биволски или волски коли. Тръгваше се обикновено привечер по хладно. На дъното на колата се застилаха дюшеците, юрганите, чергите и други меки работи, а върху тях направо лягаха и спяха децата, ако им се приспи, разбира се, защото отиването до Баните беше събитие, което се очакваше от дълго време.

Отстрани на колата се накачваха тенджери, кофи, стомни, големи и малки гърнета за фасул, но и детски гърненца. Най-отгоре – по някоя кошница, пълна с чинии, чашки, паници, лъжици. Столове и маси започнаха да носят в по-късни години, когато дойде модата да се стои на столове и да се яде на маса. Дотогава се хранехме на поставена на земята софра… Така, пълни с деца и багажа, хасковските биволски коли пристигаха до чешмичката край пътя за Баните в ранните зори и там се правеше генерална почивка. Пиеше се кафе и рано-рано се слизаше до баните. В тия години се отиваше по черен път, но колите не друсаха много.” Разстоянието от Хасково е около 20 километра, разказва още Георги Граматиков.