Създаването на този филм е част от програмата „НАСЛЕДСТВО 2023 на ПЛОВДИВ – ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019“. Проектът се осъществява от режисьора Георги Кайцанов в съавторство със Светлана Урумова.

Творческият екип споделя: Нашият филм е едно поетическо есе… Опитахме се да обединим богатата колекция на семейния архив с мозайка от официално публикувани спомени на негови съвременници – колеги и приятели, критици и изследователи. Като майстори на перото, те успяват да предадат емоционално от различни ракурси специфичните си усещания от срещите с поета. Майстори на четката пък ни дадоха възможност да илюстрираме разказа с цяла галерия от негови портрети и да ги съчетаем с лирическите му бисери, разпилени из периодиката, но събрани тук в едно виртуално томче поезия. Проникновеното изпълнение на стиховете от актьора Димитър Селенски допринася да съпреживеем удивлението на съвременниците му от откритието, че Васил Урумов е нещо повече от поет, журналист и театрал… В представите им той остава онзи жизнено необходим чудак, който доказа, че може да се живее свободно, в една алтернативна реалност, за тях немислима в тогавашната тоталитарна атмосфера… Никога в ролята на жертва… „Щастлив като открадната секунда…“

Какво се крие зад името изписано на табелката на улица „Васил Урумов“ в Пловдив – Европейска столица на културата 2019?… Уникална творческа личност с многопластово влияние върху духовния климат на града през 60-те и 70-те години на ХХ век… Български поет, на когото е забранявано да публикува, но неговите колеги му посвещават възторжени стихове… Журналист, художествен и театрален критик, комуто художниците от Пловдивската школа рисуват серия портрети от признателност за презентациите му… И който, уволняван от работа за бунт против тоталитарната система, години наред, като независим рецензент, отразява художествени, литературни и театрални събития и се превръща в „неотстраним човек, който запълва почти сам културни празнини в Пловдив, като без показност върши това, което е задължение на цели колективи и институции“… Безотговорни комунистически репресии доведоха до ранната му смърт. Васил Урумов живее от 1930 до 1979 година. Едва след промените през 1990 година му е присъдена Награда „Пловдив“ за стихосбирката „Не ми завиждайте“. Оттогава е кръстена улица на името му. Както писаха изследователите: „Усещаха хората в този град, че дължат нещичко на човека… който беше толкова пловдивско явление, че ако не съществуваше, щяхме да го измислим… Като наше подобие и наш антипод…“.

Голям скален къс падна на пътя Симитли-Банско. Скалата е паднала в лентата Разлог-Симитли в района на махала Марево на с. Градево. Движението се осъществява в едната лента, а сигналът е подаден от преминаващи към 13 ч. вчера.

Скалата е с обем около 1 куб. м. и тежи близо 2 тона, по чудо не са ударени преминаващи автомобили. Малко след 14 ч. на входа на с. Градево движението в посока Разлог и Банско бе спряно заради преминаване на извънгабаритен товар, пътуващ в посока Симитли. Фадрома започна разчистването на пътя към 14.45 ч.

Министерството на младежта и спорта изпълни проект „Опознаване и популяризиране на традиционни за България спортове, като част от нематериалното наследство и символ на културното разнообразие“ по „Програма за участие“ на ЮНЕСКО за периода 2022-2023г.

В рамките на проекта беше изработен филм с информационна и обучителна цел, свързана с популяризиране на традиционни спортове и игри, характерни за територията на България. Община Минерални бани подпомогна заснемането на филма с организацията на фестивала, свързан с традиционните спортове и игри. Ученици от СУ „Христо Ботев“ с. Караманци също бяха участници във филма.

В края на 2023 г. община Асеновград отчита изключително успешна политика по отношение подпомагането на крайно нуждаещи се граждани. Съгласно списъка, картотекирани, като такива, са 22-ма души. За 18 от тях са осигурени общински жилища под наем, а други двама са отказали настаняване.

Сред настанените крайно нуждаещи се има 5 семейства. Останалите са самостоятелно живеещи или самотни родители с деца. Възрастовата граница на хората, които са подпомогнати от общината по този параграф, е много широка. Предстои до 31.01.24 г. дом да бъде намерен и за останалите двама чакащи, подали документите си в срок и съответно – одобрени. Нововъведението, през настоящата година, от скоро е, че почти всички общински жилища вече са застраховани. На част от тях са извършени текущи ремонти и обновявания. През февруари започва и изготвянето на новия списък с крайно нуждаещи се от жилище граждани за 2024 г.

Народно читалище „Димитър Данаилов 2013” в Чирпан организира Ден на отворените врати на 3-ти декември т.г. от 11,00 до 14,00 часа. Поводът е 10 години от учредяването на читалището и рождението на чирпанския поет Димитър Данаилов.

Заповядайте на нашия Ден на отворените врати! В 11.00 ч.ще започнем с водосвет, следва раздаване на благодарствени адреси и подаръци за нашите дарители и доброволци, почерпка с чаша вино и кулинарни шедьоври!

В Община „Тунджа“ се проведе работна среща със секретарите при Народните читалища на територията й, която бе и първата такава след проведените местни избори през м. ноември.

Срещата започна с много емоции, защото новият кмет на общината – Станчо Ставрев и  част от екипа му бяха посрещнати с пита, китка здравец и с вълнуващите думи на Нели Ройдева – председател на Управителния съвет на Сдружение „Читалища с бъдеще 2012”. Станчо Ставрев сподели, че познава качествата на читалищните секретари и е уверен в добрата им работа през следващите четири години. Той се спря на дейности и проекти на общината в началото на мандата, които също касаят присъстващите, като част от местната общност в населените места, след което представи на присъстващите Стоян Петков – заместник-кмет на община „Тунджа“ с ресор „Култура, образование, вероизповедание, здравеопазване, социални и младежки дейности“, както и  Милена Паскова – директор на Дирекция „Хуманитарни дейности“. На работната среща с читалищните секретари бяха обсъдени събития от Културния календар на община „Тунджа“, подготовката за провеждането на Петнадесети общински Благотворителен бал и други.

Снегът в община Минерални бани е около 6-7 сантиметра, пътищата са проходими при зимни условия, информира кметът на общината Мюмюн Искендер. Село Колец остана без ток, но аварията бе отстранена. Обстановката остава спокойна. Кметът Мюмюн Искендер призова шофьорите да бъда внимателни и да се съобразяват с метеорологичните условия, защото по пътищата има заледявания..

В Исторически музей Харманли бе открита временна изложба „Монетни съкровища?“, която представя шест монетни находки, датиращи от IV в. пр. Хр. до XIII в. сл. Хр.

Уредникът от отдел Археология Кремена Георгиева запозна присъстващите с така наречените колективни находки с монети, които се съхраняват в Нумизматичния кабинет на Исторически музей – Харманли, придобити като дарения, откупки или от археологически проучвания. Ценните експонати изработени от мед, бронз, сребро и злато произхождат от землищата на селата Хисар (общ. Кърджали), Йерусалимово (общ. Любимец), Браница, Преславец и Изворово (общ. Харманли). В изложбата са експонирани 238 антични, римски императорски, византийски емисии монети.

Бездомник е загинал заради минусовите температури в Казанлък, потвърдиха от Спешна помощ. Студът обхвана цялата страна. Бедствено положение беше обявено в много места. В София над 30 хил. души останаха без ток.

Семейството с деца, блокирано в кола преди прохода „Шипка“, вече е спасено. Преспите са били около три метра. Десетки коли обаче все още остават блокирани. Проходът „Шипка“ все още е затворен. Oт страната на Габрово обстановката остава усложнена. Обилен снеговалеж и бурен вятър причиниха тежката ситуация през изминалата нощ. Местни споделят, че дори пожарна и линейка са закъсали.

Живко Тенев – GISSEN бе включен в селекцията за изложбата на XXXIX Международен конкурс за карикатура „Айдин Доган“ /Истанбул, Турция/. Проявата бе организирана от Фондация „Айдин Доган”. Темата на тазгодишното издание бе свободна, но една карикатура отговаряща на темата „Овластени момичета, овластено бъдеще“, получи специална награда на стойност 3000 щатски долара, сподели артистът.

GISSEN е редакционен художник на Антен Ер от основаването му преди 19 години. Преди това е публикувал свои карикатури във вестниците „Антени”, „Пулс”, „Шипка”, „Демокрация”, „Ориент Експрес”, „Новинар Юг” и др. Печелил е награди за свои произведения в Италия, Сирия и Китай. Сред най-успешните му карикатурни проекти са авторските изложби „Царят е г-о-о-о-л!” /1996/, „Безкнижниците” /2004/ и „Морска сатира” /2010/ в Дома на хумора и сатирата – Габрово. Следват още изложбите „Червена книга” /2007/, „Сезам, усмихни се!” /2007/, „Мила Родино” /2008/, „Стената на смеха” /2009/, „24 карата” /2010/, „Номер едно” /2014/, „Царевичак” /2015/, „GISSEN в страната на гочетата” /2015/, „Репортаж от мястото на вица” /2017/, „Europeada” /2018/, „Каталунска Диада” /2018/, „Кривици” /2019/, „Жълтият GISSEN” /2019/, „Няма никой в Рая” /2019/, „америГанците” /2020/, „ФейсБукварница” /2020/, „Навъсен, усмихни се!” /2020/, „Изгубени в прехода 1 и 2” /2021/, „Доктрината GISSEN” /2021/, „Двойките” /2022/, „Последният хидалго” /2022/, “GISSEN в Капана“ /2022/, “BG Power” /2023/ „Драски в мозъка” /2023/ и „Централна гара” /2023/.