Иманяри ровят за златото на кърджалията Емин ага край Татарево. Местоположението на селото има всички дадености отнасящи се към „домашната” крепост на кърджалийския главатар – легендарното Гидикли. Георги Димитров пише в своя двутомник върху историята на „Княжество България“, че Емин ага е от „село Кърджели“, т. е. от град Кърджали.

Твърди се, че гидиклийци сами поканили Емин ага да се установи при тях, за да ги брани от „разбойници“, като в замяна на това му дали позволение да разоре мъничко от селската мера. Но ето че когато веднъж аргатинът на Емин ага разоравал тази мера, палешникът му закачил пълен с жълтици кюп. Бъдещият кърджалия прибрал всичкото злато а наивният аргатин след време станал „джобат“ (изгубил се).

Гидикли се е намирало десет-дванадесет километра северозападно от Хасково в една гънка от най-северните разклонения на Североизточните Родопи, край Гидиклийската река. Заобиколено от скалисти, насеяни с дупки рътлини, то си е било жива крепост в ония времена, когато по височините му са били разположени Еминаговите сараи, оградени с дебели зидове и бойни кули.

В своите „Исторически разкази от миналите времена” Петко Славейков разказва, че в Гидикли стари турци го били завели в подножието на един „каменлив рът” и му показали пещерите, където Емин ага насипвал някога своите пари, „шейсет катъра сребърен обир”. Някои твърдят, че с намереното злато Емин ага развъртял търговия с добитък и още повече забогатял, а това му дало възможност да се издигне като предводител на кърджалийската дружина, която през 1792 година започнала своите „подвизи” с нападението върху Иробас.

Седемнадесет години Емин ага кръстосвал Тракия и разорявал градове и села. Разликата между 1793 и 1810 е само тая, че през 1793 година Емин ага е разполагал с хиляда събрани от кол и въже дриплювци, а през 1810 година той е можел да събере под знамената си едно десет хиляди души добре въоръжени кабадаи и нефери, готови да го следват, в името на грабежа, дори до края на света.

През паметната 1813 година Хуршид паша тръгнал за Хасково с 50 хилядна армия и башибозук да изтреби кърджалиите. Емин като научил за войската разбрал, че трудно ще се измъкне. Решил да събере и укрие съкровищата си. Тръгнал да вади скритото злато. Много бил заровил по различни краища… Емин прибрал големите пари. Натоварили златото на 50 волски коли и тръгнали за калето. Там вече работели 250 души, пазени от 300 кърджалии. Мястото било до Марица. Като копали открили царско съкровище. Емин заповядал да не се пипа. Сложили и еминовото злато, сребро, накити и безценни камъни. Отгоре наредили греди и насипали пръст и камъни. Работниците избили и закопали наблизо. Кърджалиите заличили мястото и с музика тръгнали за Гидикли. Там Емин ага дал голям пир. Внимавал никой да не се измъкне. На гуляя еминови хора сипали отрова във виното. През нощта нов табор кърджалии изклали отровените. Емин ага им дал 2 товара злато.

Скоро дошли еничарите на Хуршид паша. Почнало клане. Кърджалиите били разбити. Всички бягали. Крили се из махалите и горите. Емин се укрил, но бил издаден. Хванали го. Пашата нямал милост. По пътя от Гидикли за Хасково набили на кол, най-видните кърджалии и еминовите гювендии. Окован Емин гледал мъките им. Дни наред го бесили с главата надолу. Горили го с огън. Рязали му месата и ги слагали в устата му, но Емин не издал къде е съкровището. След страшни мъки го набили на кол, а главата му изпратили на Великия везир.

Оттогава легендата за заровеното съкровище на Емин ага не дава спокойствие и сън на иманярите. Стотици именни и безименни търсачи, в чийто зеници блести късче от кървавото Еминово злато ровят различни места, използвайки стари карти, модерни металотърсачи и предания от уста на уста за да се доберат до несметното богатство на един от най-големите разбойници на своето време.

Оранжерии с краставици, които се отопляват с геотермална вода, отглеждат в община Минерални бани, област Хасково, съобщи кметът на населеното място Мюмюн Искендер.  „От ползите на геотермалната вода при отглеждането на зеленчука вече са се възползвали двама инвеститори. 

Оранжериите им заемат площ  над 60 декара в община Минерални бани и още 17 декара в съседно село,“ посочи кметът на община Минерални бани.  Освен на геотермалната вода, за да стане по-вкусен и по-бързо готов за консумация зеленчукът, единият от инвеститорите използва при отглреждането на краставиците и музика, съобщи още Искендер. Около 200 000 лева годишно са приходите на населеното място от преотстъпване на правото на ползване на геотермална вода. Полученият приход местната управа инвестира в инфраструктура – освен изграждане на водопроводи за настоящи и за бъдещи ползватели, община Минерални бани изгражда и резеорвари за съхраняването на ценния ресурс, разказа още Искендер. 56-67 градуса по Целзий – такава е температурата, с която извира геотермалната вода от изворите в Минерални бани, разказва още градначалникът.  „Дебитът на изворите е от 50 литра в секунда, а с решение на Общинския съвет дотук е преотстъпено правото на ползване на 17 литра в секунда на различни потребители“, обяснява кметът. Искендер припомня, че концесията за минералната вода е преотстъпена от Министерството на околната среда и водите на общината за срок от 25 години. А когато се появи инвеститор, който иска да ползва ценния природен ресурс, с решение на местните старейшини той получава преотстъпено право. 

„Духовните съкровища на Тунджа“ е темата на календара на община „Тунджа“ за 2023 г. Той представя едни от най-старите и ценни икони в православните храмове в тунджанските села, които пазят вярата и духа на местното население над 174 години. На територията на общината има 38 православни църкви, 2 манастира и 4 параклиса, местните общности в още 3 села изграждат храмове. Православните обители са скътали най-старите образци на българското изкуство по тунджанските земи. В тях все още могат да се видят уникални икони и стенописи на именити и безименни зографи. Календарът на община „Тунджа“ за 2023 г. е опит за популяризиране, съхраняване и опазване на това духовно богатство. Фотографът Стефан Каменов успя да пресъздаде красотата и уникалността на иконите, художествен консултант в търсенето на най-подходящите образци беше изкуствоведът Стойка Цингова.

Електропровод с дължина 18 453 метра предстои да бъде изграден на територията на община Симеоновград, става ясно от уведомление за инвестиционно предложение до РИОСВ – Хасково. То е от фирма с адрес в Минерални бани.

Въздушният електропровод високо напрежение 220 kV ще преминава през землищата на Симеоновград и селата Константиново, Калугерово и Пясъчево. Целта е присъединяване на Фотоволтаичната електрическа централа „Поляново“ към електроенергийната система. Преносът не електроенергия ще се осъществява от новоизградената подстанция в местността „Герен дере“ в землището на харманлийското село Поляново до подстанция „Марица Изток“ в село Пясъчево. За нуждите на кабелното трасе ще се изградят 64 железорешетъчни стълба. Площта им няма да надвишава 100 квадратни метра на фундамент.

Снощи планинските спасители успяха да свалят телата на двамата загинали в Пирин туристи. Акцията започна в 6:00 часа сутринта и приключи малко преди 21:00 часа. Спасителите са носили телата на носилки, техника не е успяла да им помогне.  Планинските спасители откриха тялото на издирвания 69-годишен турист Пламен Христов, който изчезна преди седмица в Пирин. До него е имало и второ тяло, за което се смята, че е на сръбски турист, празнувал Нова година в Банско. Спасителите предупреждават, че районът е много опасен.

Първите средства от Коледния благотворителен бал – 5000 лв., вече са приведени за рехабилитацията на 6-годишния Виктор от с. Кабиле. За да покажат голяма си гордост – първите самостоятелните крачки на Виктор след поставянето на ботокс в турската клиника в Истанбул, при кмета Георги Георгиев и ръководството на Община „Тунджа“ дойдоха Виктор и неговите родители. „Най-голямата радост за нас и за всички дарители е напредъкът на Виктор. Толкова е различно състоянието му от това, което беше в края на 2019 г., когато се видяхме за първи път“, не скри вълнението си Георги Георгиев. Той поздрави родителите за всеотдайността и борбеността и ги увери, че могат да разчитат на подкрепата на общината и занапред. От 2019 г. момчето посещава детската градина в с. Кабиле, защото иска да е сред своите връстници. За три години, откакто е започнала рехабилитацията му в клиника в Истанбул и откакто го подкрепя община „Тунджа“, напредъкът в развитието му е огромен – той общува с околните, винаги е усмихнат и не спира да върви, подкрепян от баща си, а вече прави и първите си самостоятелни крачки. През две седмици семейството е на рехабилитация в Истанбул, затова са им необходими и средства, но резултатът е видим и постиженията в здравословното състояние на момчето са огромни. Майката и бащата на Виктор благодариха на кмета Георги Георгиев и на дарителите за подкрепата и споделиха, че в турската клиника му викали „момчето на общината“. Със средства от благотворителните балове и инициативи Община „Тунджа“ подкрепя малкия Виктор от началото на 2020 година. Досега само за неговата рехабилитация през годините са предоставени 34 000 лв. С последните дарени средства семейството спокойно ще замине за следващата рехабилитация на 2 февруари 2023 г.

Новата изложба на Живко Тенев – „24 арт плаката” представя от днес Музея на GISSEN. Изложбата включва плакати от последните 24 изложби, които са били показани в Музея на GISSEN през последните две години. Плакатът е типично улично изкуство и той изисква много богата графична култура на твореца, който е решил да се изявява на това поприще, твърди GISSEN. Изложбата е една своеобразна ретроспекция на работата ми през този период от време. Това са 24 изложби в жанровете – живопис, графика, карикатура, рисунка и фотография.

Първа от поредицата прояви бе изложбата с плакати „Годината на GISSEN” в началото на януари 2021. През февруари същата година GISSEN показа „Rue Amelot 68, Paris”, а в началото на март се появи фотоизложбата „Аз съм Амсердам”. Карикатурите от „Изгубени в прехода 1 и 2” бяха проявата за месец април. На 1 юни авторът представи изложбата с рисунки „Парижки провокации”. През юли се появи дигиталната живопис „Ко видях”, а точно месец след това дойде фотоизложбата „Един момент, Созопол!”. През септември артистът представи карикатурите „Доктрината GISSEN”. Следващата му продукция бяха графиките „Трубадурът на Лунния камък”, а през ноември той показа новата си живописна изложба „Ветрилото”. В края на 2021 г. GISSEN показа и фотопродукцията „Дайте шанс на Балканите!”

Изминалата 2022 година артистът започна с рисунките „Силуети от Париж”, а през февруари дойде изложбата с карикатури „Двойките”. През март дойде ред на дигиталната живопис „Глас на гларус”, а през април съвсем естествено се появи и фотоизложбата „Смях от обектива”. Карикатурите от „Последният хидалго” се появиха през май, следвана от изложбата с хайги „Диана и Аз”. Новата живопис на GISSEN „Парижка седмица” бе представена на 1 юли, а месец по-късно дойде фотоизложбата „Жеравна, насаме!” През септември се появиха и карикатурите „GISSEN в Капана”, а месец след това дойде и изложбата с рисунки „Мариачи”. През ноември последва живописта „100% GISSEN” и артистът затвори 2022 г. с фотоизложбата „Една нощ в Лувъра”.

Какво ще покаже GISSEN през 2023 ще разберем скоро, но той казва за себе си че да работи по този начин за него е истинско предизвикателство и то вече се е превърнало в начин на живот.

В първите часове след настъпването на 2023-та, кметът на община Минерални бани  Мюмюн Искендер поздрави жителите и гостите на общината. Той им честити Новата 2023 година и се обърна към тях със следното пожелание. Дали ще си направим Новата 2023-та година да бъде добра, успешна и незабравима зависи от самите нас. През новата година бъдете здрави, обичайте се, радвайте се на късмет и благополучие! Пожелавам Ви прекрасна Нова година!