Пo повoд Мeждyнapoдния дeн нa дoбpoвoлeцa, кoйтo ce oтбeлязвa нa 5 дeкeмвpи, в село Гостун, община Банско се проведе демонстрация на доброволците от доброволно формирование „Банскалии”. На демонстрацията присъстваха кметът на община Банско Иван Кадев, зам.-кметът Стойчо Баненски и секретарят Иван Докторов. Противопожарен автомобил, спасителна линейка и десет доброволци от Доброволно формирование „Банскалии” взеха участие в демонстрацията. Мястото на бедствието бе бившето училище в село Гостун, а сценарият – ситуация на възникнал пожар в жилищна сграда и спасяване на пострадал при земетресение чрез използване на носилка и стълба. Доброволното формирование към община Банско е създадено през 2008 година и е напълно оборудвано с лични предпазни средства и техника за действие. Всички доброволци ежегодно преминават организирани курсове за действия при кризисни ситуации. Общият брой на преминатите обучителни модули е шестнайсет, като за 2022 година са осем, шест от които са по проект „Трансгранично сътрудничество за борба с горските пожари” и са проведени на територията на Република Северна Македония и България.

Малцина са хората, които знаят, че в землището на град Мъглиж е съществувала Тракийска гробница, почти двойник на Казанлъшката. Мъглижка гробница е открита по време на спасителни археологически разкопки по време на два сезона обхващащи летните месеци на 1964 и 1965 година. Намирала се е на около 3 км западно от град Мъглиж, в местността „Мочера”. Откритието ѝ е свързано с подготовката за строителството на филиал на Завод „Арсенал”. Гробницата е открита в могила с височина 13 метра и диаметър при основата 48 метра. Могилата е част от голям могилен некропол, разположен върху голяма площ близо до южните склонове на Стара планина. В годините преди откритието на тронното съоръжение, множество случайни находки от този район свидетелстват, че наблизо е съществувало значително антично селище, към некропола на което са принадлежали и самите надгробните могили. Мъглижката гробница е функционирала като фамилен мавзолей използван продължително време за неколкократни погребения

Живко Тенев – GISSEN и още трима български артисти представят България на Петото издание на Международния фестивал на карикатурата – Африка 2022. Това са Дилян Дочев, Мая Чолакова и Валери Александров. Проявата е организирана от вестник Le Canard Libéré в партньорство с Мароканската асоциация на карикатурата.

Темите са няколко – околна среда, човекът – опасност за планетата и шаржове на карикатуриста Мохамед Филали. За участие в проявата са селектирани 373 автори от 70 държави, сподели Живко Тенев – GISSEN. Специално за мен, това участие е завръщане на световната сцена. През последните две години бях се отказал от участия в каквито и да е форуми. Причината бе Ковид – 19, но не заради риска от заболяване. Просто всички световни форуми се надпреварваха да обявяват за тема „Ковид 19”. В началото на пандемията участвах в две много мащабни изложби с по около 3000 участници. Едната бе в Иран, а другата в Китай. Просто не виждах какво още може да се каже по темата, сподели артистът. GISSEN е редакционен художник на Антен Ер от основаването на сайта преди 19 години. Преди това е публикувал свои карикатури във вестниците „Антени”, „Пулс”, „Шипка”, „Демокрация”, „Ориент Експрес”, „Новинар Юг” и др. Печелил е награди за свои произведения в Италия, Сирия и Китай. Сред най-успешните му карикатурни проекти са авторските изложби „Царят е г-о-о-о-л!” /1996/, „Безкнижниците” /2004/ и „Морска сатира” /2010/ в Дома на хумора и сатирата – Габрово. Следват още изложбите „Червена книга” /2007/, „Сезам, усмихни се!” /2007/, „Мила Родино” /2008/, „Стената на смеха” /2009/, „24 карата” /2010/, „Номер едно” /2014/, „Царевичак” /2015/, „GISSEN в страната на гочетата” /2015/, „Репортаж от мястото на вица” /2017/, „Europeada” /2018/, „Каталунска Диада” /2018/, „Кривици” /2019/, „Жълтият GISSEN” /2019/, „Няма никой в Рая” /2019/, „америГанците” /2020/, „ФейсБукварница” /2020/, „Навъсен, усмихни се!” /2020/, „Изгубени в прехода 1 и 2” /2021/, „Доктрината GISSEN” /2021/, „Двойките” /2022/ и „Последният хидалго” /2022/.