Проект за безплатен топъл обяд стартира в община Тунджа

От 06.10. 2022 г. за всички 44 села на Община „Тунджа“ ще стартира доставката на безплатен топъл обяд по операция BG05SFPR003-1.001 „Топъл обяд“ по Програма за храни и основно материално подпомагане, съфинансирана от Фонд за Европейско подпомагане ПЛЮС. По новия проект е предвидено до 600 души, които са в затруднено положение и са в невъзможност сами да приготвят сами храната си, да получават безплатно топъл обяд. Храната ще бъде приготвяна в кухните на утвърдените общински социални услуги „Домашен социален патронаж“ с. Болярско, Социално предприятие за обществено хранене „Домашен социален патронаж“ с. Победа и външен доставчик. Конкретните потребители ще бъдат включвани в проекта след извършване на проверка по допустимост от Дирекция „Социално подпомагане – гр. Ямбол. По този начин община „Тунджа“ ще гарантира за пореден път равен достъп до тази така важна, в това кризисно време, услуга за жителите  на всички населени места, които са в невъзможност сами да приготвят и осигурят храната си. Проектът е с планирана продължителност до 30.09.2025 г., а очакваното безвъзмездно финансиране в размер на 1 538 745.60 лв. с общ капацитет до 600 потребители.

Рядко срещано растение откриха в община Стамболово

Открито е ново находище на защитения растителен вид включен в Червената книга на България  Astragalus thracicus, Тракийско сграбиче или Тракийски клин в землището на с. Воденци, община Стамболово. В България има само 3 находища на това растетие- в ямболски, сливенски и хасковски регион. Популациите на вида се развиват върху скалисти варовити терени. Обитава каменливи тревисти и храсталачни места, върху плитки, сухи и ерозирани почви.

Предстои находището да бъде обявено за защитена територия по проект „Изграждане на пилотна мрежа от малки защитени територии  за опазване на растения в България чрез използване на модела на растителни микрорезервати”, финансиран по Програмата на Европейския съюз за околна среда  Life+. Проектът се изпълнява от Института по ботаника на БАН и Министерството на околната среда и водите.

Концепцията за растителните микрорезервати се прилага за първи път у нас. Същността й се изразява в създаване на мрежа от малки защитени територии с площ до 20 хектара за опазване на популации на застрашени растения. Целта е да бъдат запазени условията, при които са се формирали и развивали тези популации и да се осигури тяхното съществуване в дългосрочен аспект. В рамките на проекта се предвижда обявяване на 56 микрорезервата със статут на защитени местности по българското законодателство за 47 вида растения с висока консервационна стойност, избрани на принципа на единични, фрагментирани и малки по площ находища, попадащи извън съществуващите на територията на България защитени територии,  разработване на схеми за мониторинг на състоянието им, привличане на местните жители и обществеността в тяхното опазване. На територията на РИОСВ- Хасково се предвижда да бъдат обособени малки защитени територии в общините Харманли, Кирково, Ивайловград, Свиленград и Стамболово за опазване на застрашените от изчезване видове триразделнолистен ериолобус, провански салеп, опашат егилопс и жлезист лопен, като към тях е добавен и видът тракийско сграбиче.

Татаревци пазят спомен как Людмила Живкова търсила съкровище

Разкопките на Царичинската дупка ние сме ги преживели много преди да бъдат направени, разказват хората от село Татарево в община Минерални бани. Само, че по онова време никой не можеше да получава информация за какво иде реч. Лично Людмила Живкова разпоредила и наблюдавала разкопките край местността „Хасара”. Това е станало по време на социализма, били издадени съответните разрешителни от Окръжния народен съвет в Хасково и осигурена въоръжена охрана на обекта от армията и полицията, разказват хората от Татарево. За разкопките дори бе докаран багер. Работеше се по северозападните склонове на върха в местността „Чатал дере”. Не допускаха никого дотам, пиле не можеше да прехвръкне, но според мълвата търсели заровено съкровище със златен стан. Никой не знае, какво са открили хората на Людмила, но до трудно достъпното място тогава е бил осигурен достъп на цял ТИР. Според местните никой няма да си направи труда да вкарва голям камион, там където не е намерено нищо. Дали  е направено някакво откритие, какво е то и къде е отишло историята обаче мълчи.