Община Чирпан иска от държавата военни имоти

Държавата да прехвърли собствеността на Община Чирпан за двата терена (около 400 дка) на бившето военно поделение и прилежащите земи на юг. Това коментираха като документация, етапни процедури и теренно устройство, съгласно нормативната уредба, кметът Ивайло Крачолов, директорът на дирекция „Военна инфраструктура“ към МО, народният представител Атанас Михнев и главният архитект Мария Дименчева. „Преписката за единия терен, разположен на юг от бившата казарма, е завършена, съставени са редица актове през последния месец и е вече окомплектована, за нея се чака решение на МС. За другия терен, на площ близо 300 дка, на който е разположена сградата на бившето поделение, предстоят отписвания в актовите книги за държавна собственост и подготовка на документацията за влизане на заседание на МС“, каза кметът след срещата. Общинското ръководство планира изграждане на индустриална зона на двата терена, които ще са фактор за развитието на общината. Новият устройствен план трябва да гарантира устойчивостта в социално-икономическото развитие и реализацията на ресурсите. В резултат и на нарастващия инвеститорски интерес към терени в Чирпан и прилежащите територии се предполага ефективна налична пространствена организация и адекватно инфраструктурно осигуряване. Кметът Крачолов и депутатът Михнев направиха оглед на ж.п. гарата и коментираха темата, за която проведоха разговор в НКЖИ през месец април. Михнев поясни, че Националната компания е възложила на фирмата – изпълнител на ремонта на скоростната отсечка Пловдив – Бургас идеен проект и макрорамка за изграждането на ж.п. надлез – от бившия вход на „Топливо“ до улицата, обслужваща паркинга на завод „Бъдещност“, това ще реши извеждането на товарния трафик от ул. „Братя Даскалови“ до индустриалните зони. Идеята е транспортният възел да свързва северната с южната индустриални зони.

„Дяволската река” е една от забележителностите на Стамболово

Една от забележителностите на община Стамболово е удивителният пролом, наречен „Дяволска река” или „Шейтан дере”. Оформил се под стената на язовир Студен кладенец, той е съставен от призматично напукан латитов поток. Според геолозите, природният феномен се дължи на вулканичния произход на почвата и е резултат от застинала тук лава.

Преди милиони години в тази част от коритото на реката, в резултат на активна вулканична дейност, се образуват кратери, които по-късно са частично разрушени от водата. В района се формират големи минерални жили с кварцови и халцедонови включения. Преди неукротимите води на Арда да се влеят в язовир Студен кладенец, бързата вода разнася отломки от тях, като в резултат на въртеливото движение при среща със скалите ги стърже и постепенно започва да разяжда. Оформилите се вдлъбнатини, които с течение на времето придобиват по-масивен характер, стават причина за големи дупки в скалите, които геолозите наричат „абразивни кладенци”. Тяхната големина е различна, като варира от съвсем малки с диаметър 20 см. и дълбочина 10 см., до огромни с диаметър до 8 метра и дълбочина до 30 метра. По този начин изключителните кладенци се превръщат в благоприятно място за укритие на много риби и земноводни. Освен обитателите на водите, тук се наблюдават и някои защитени видове птици, каквито са лешоядите, кръжащи край скалите на надвисналата над язовира крепост Асара.

Кметът на Минерални бани разговаря с художник от Велико Търново

Кметът на община Минерални бани Мюмюн Искендер прие художника Пеньо Пенев. Разговорът бе свързан с паното върху фасадата на обновената и ремонтирана обществена баня в общинския център. Пеньо Пенев е завършил специалност „Плакат” в Националната художествена академия „Николай Павлович” в София. В момента той е преподавател в катедрата по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Ремонтът на банята е на етап приключване и до няколко седмици тя ще отвори врати за посетители.