Разглеждат девет проекта за недостроения културен дом в Чирпан

Девет проекта, дело на млади архитекти и студенти от УАСГ, са постъпили по обявения от Община Чирпан конкурс за идеи относно централната част на града, където от далечната 1988 година стои недовършена театрална сграда със зала за 600 зрители. „Конкурсът беше обявен в началото на годината, като от администрацията заявиха, че търсят нестандартно решение на „брадясалия“ проблем. Последните обследвания на мастодонта показали, че няма съществени различия между парите, които са необходими за укрепване и завършване и евентуално събаряне и изграждане на нов културен център с преизползване на част от материалите.

Очаква се 7-членно жури с председател проф. д-р арх. Тодор Булев, председател на Съюза на архитектите в България, на 31 май да обяви класирането. Наградният фонд предвижда: за първо място – 3 000 лв., за второ място – 2 000 лв., а за трето – 1 000 лв. Всички участници ще получат сертификати. Чирпанлии припомнят, че първата копка на сградата е била направена на 22 май 1978 година, когато са били взривени някогашните хали на града. Идеята била на поета Павел Матев, който по онова време е бил председател на Комитета за изкуство и култура (предшественик на Министерството на културата). Първоначален инвеститор е била държавата. Строителството е било преустановено през 1988 година, като междувременно са били изразходвани близо 5.5 млн. тогавашни лева. През изминалите малко над 3 десетилетия сградата е била прехвърлена като собственост на Общината, правени са няколко безуспешни опита тя да бъде продадена на частни фирми и довършена с различно от първоначалното предназначение.

От участниците в конкурса се очакват идеи и разработки за превръщане на сградата в център за култура, туризъм и развлечения, както и за бизнес. Заданието предвижда зала със сцена за представления с прибираща се оркестрина и около 350 места, музейна експозиция – около 500 кв. м РЗП, конферентни и обучителни зали – 50 места, изложбена зала, ресторант, кафетерия, офисна част, паркиране, озеленяване. Организаторите на конкурса в аванс съобщиха, че представените проекти дават три варианта: запазване и довършване, частично събаряне и допълнения и цялостно разрушаване с ново строителство. До ден – два проектите на младите архитекти ще бъдат представени на билбордове в Града на Яворов.

Душо Гавазов: Искат да замълчим, за да създадем история на други

През целия си съзнателен живот, напук на младите, умните и красивите, съм се опитвал да спазвам едно ,,златно” житейско правило, че ,,Там, където властва емоцията, си отива разумът“, това каза кметът на община Мъглиж д-р Душо Гавазов. Самият аз като лекар съм представител на една от най-логичните професии, в която именно разделението на разум от емоции, прави лекаря такъв!

И днес ще се опитам да не наруша този свой принцип, макар че за кратко емоциите взеха връх. Тази сутрин бях на работно посещение в Дъбово – традиционно българско село, ситуирано в пределите на община Мъглиж. Приключвайки с работните си ангажименти, погледът ми се прикова от построеният през 1930 год. Паметник на героите паднали за Родината 1877 – 1878, 1912 – 1913, 1915 – 1918 и 1941 – 1945 г. Застанах пред тази ,,Светиня” и се замислих! Не за Украйна и Путин, не за противопоставянето на Изток и Запад и всичките произтичащи от това ,,геополитически интереси”! Не се замислих дори за тежкото време, в което живеем и още по-тежкото, което ни предстои да посрещнем! Обзе ме гняв! Гняв за това, че погазихме паметта на хиляди знайни и незнайни български герои, оставили костите си по бойните полета за Освобождението и Обединението на България. Тези хора са приемали саможертвата си като нещо нормално, та все пак, те са защитавали Род и Родина! А днес? Някой от нас, включително младите, умните и красивите, дават ли си сметка за цената, която са платили нашите предци, за да запазят и да ни оставят една България, чиито интереси днес да можем свободно да предаваме или по-скоро, да продаваме?!

Скъпи приятели, даваме ли си сметка, как ни натискат да замълчим пред Историята ни, за да създадем История за други. Как навремето нашите баби и дядовци, нашите предшественици са падали в битка за Бог, Цар и Отечество! А днес, измислени герои вече оспорват нашия Бог! Царят се занимава с добиване и продажба на дървен материал! Отечеството бавно и постепенно загива! Не знам и няма как да знам, дали на 24 май ще се откажем от идеалите, за които са загинали дедите ни, дали ще предадем българщината в Северна Македония, дали „евроатлантически интереси“ няма да се окажат по-висша и благородна кауза за нас като Държава и Народ. Знам само, че ако бяха живи Гоце и Даме, Ванче Михайлов и всички онези, чиито имена и образи са на паметника в с.Дъбово, нямаше да се чудят и да говорят политически коректно, а досега щяха да са затрили „всяка отровна семка”, дръзнала да предаде България, да постави под въпрос бъдещето на децата ни! А ние техните родители ще говорим за геополитика, за кризи, за цени докато Вяра, Патриотизъм и България станат „неприемливи“ за едни правоверни политици, пък макар и убедени Евроатлантици! „Вчера е учител за днес“ – казват римляните! Явно ние сме лоши ученици… Бог да пази България! И нас!

Спортен клуб по борба „Буря” Караманци е „люпилня” за шампиони

Спортен клуб по борба „Буря” – Караманци за пореден път доказва, че се е превърнал в „люпилня” за шампиони. Под вещото ръководство на треньора Джейхан Тефик в малкото селце от община Минерални бани израстват истински таланти, които печелят купи и медали на турнири в цялата страна, че дори и в чужбина. Само преди година младите спортисти получиха като дарение чисто нов тепих от кмета на община Минерални бани Мюмюн Искендер, който е основен спонсор на клуба по борба. Моето желание е децата от община Минерални бани да израстват здрави и силни, а не залепнали за компютрите. Радвам се, че се намери човек като Джейхан Тефик, който прие присърце идеята и вече плодовете от това сътрудничество са налице.