В царевското село Българи ще отбележат празника на св. св. Константин и Елена на 3 юни/ по стар стил /. Тогава са и традиционните нестинарски игри. В петък сутринта от 10 до 12 часа ще се проведе традиционен нестинарски обред. След това от 13 часа  до 19 се има прожекции на документалния филм „Стъпки в огъня“ и автентична фотоизложба на нестинарския обред в посетителския информационен център „Пътят на нестинарството“. Следва фолклорна концертна програма с участието на ансамбъл „Царево“ към НЧ „Георги Кондолов 1914“ и приятели. А по-късно от 21.30 започват нестинарските игри. На  следващия ден – 4 юни от 10 часа  е шествието с иконите до „Аязмото“ и „Одера“ на „Св. Елена“ с традиционните тъпан и гайди.

Втори празници на поезията с международно участие ще се проведат на 31 май в община Мъглиж. Проявата е под патронажа на кмета на общината д-р Душо Гавазов, а нейни организатори са Община Мъглиж, НЧ „Пробуда-1869” и вестник „Мъглижки нюанси”.

Началото ще бъде дадено от 15,00 часа на 31 май с откриване на щанд за книги и слово на кмета на общината. В програмата е предвидено представяне на поетичен сборник със стихове на поетите – участници в празниците и литературно четене. Авторите, поканени за участие в литературния форум са Веселина Ангелова, Ина Иванова, Тони Теллалов,, Антоний Димов, Владислав Христов, Владимир Матиновски, Елена Петрова, Гергана Атанасова и Александър Арнаудов. Празникът ще завърши с раздаване на автографи на чаша бяло вино.

Награждаването на победителите във фотоконкурса, обявен от вестник „Мъглижки нюанси” ще бъде днес от 15,00 часа в град Мъглиж по време на Вторите поетични празници. На първо място бе класиран Румен Сомов, за фотография с купола на църквата. Според журито, той най-добре от всички участници е спазил основните правила за изграждането на добра композиция. Второ място се присъжда на Кристина Пеева за изключително приятна кадровка, която би изглеждала още по-меланхолично и в черно-бяло. Третото място е на Деница Димова, като най-интересен от трите кадъра, които е изпратила, е пейзажът през дърветата. За добро майсторство при мобилно снимане, награди бяха присъдени съответно на Николай Вапирев и Минчо Минчев.

Весел детски празник ще се състои утре от 10,00 часа на Лятната сцена в Минерални бани. Проявата е по случай Международния ден на детето – 1 юни и се организира от община Минерални бани. На сцената ще се качат децата от Детска градина „Снежанка”, учениците от СУ „Проф. д-р Асен Златаров” в Минерални бани и СУ „Христо Ботев” в село Караманци.

Предвидени са още изяви на Детска група „Дъга” от с. Караманци и детска група „Хорце” от Минерални бани. Със свои изпълнения ще се представят и Детска вокална група „Изворче” и Детска вокална група „Извор” от Минерални бани. През тази година няма да се проведе Международния детски етнофестивал заради пандемията през зимните месеци. Проявата е изключително мащабна и в нея участват деца от много страни от Балканите и Европа и подготовката на фестивала започва още от средата на месец януари. Месеците на пандемията и неяснотите около нея възпрепятстваха подготовката и организацията на проявата, сподели Гинка Тенчева – началник на отдел „Култура” в общината.

„Пътуване по приказките – интерактивен моноспектакъл за деца” е проект на театралния режисьор Георги Кайцанов, който се осъществява с финансовата подкрепа на НФ „Култура” по програма „Творчески инициативи”. Премиерните представления са на 3 юни в ОУ „Никола Вапцаров” – град Пловдив. Основния подход на екипа ни е: „Театърът влиза в клас” – разказва режисьорът… В рамките на един учебен час с помощта на куклената актриса Светлана Урумова малките зрители ще пътешестват през серия от драматургични миниатюри, базирани на класическите приказни сюжети: Червената шапчица, Вълкът и седемте козлета, Хензел и Гретел, Снежанка и седемте джуджета, Трите прасенца… Децата ще бъдат включени като изпълнители в ролите на героите, познати им вече от книжките с приказки. Същността на театралното действие е създаването на Детски празник на четенето и книжките, чрез демонстрация на познанията на децата и удоволствието им да се докоснат до магията на театралната импровизация пред погледа на съученици, учители и гости.

Останки от двуетажно жилище от VI хилядолетие преди Христа откри екипът на археолога Петър Лещаков от НАИМ при БАН в местността Баш колиба край Чирпан. Теренът е от около 3 дка, установени са няколко последователни селища в различните слоеве, като при едно от тях са намерени следи от стихиен пожар.

Минимум 150 години на точно това място е имало живот, намерени са уникални приспособления за смилане на пшеница, има стотици запазени или фрагментирани керамични съдове, някои от тях са с антропоморфни черти, коментира ръководителят на екипа. Разкопките са по протежението на бъдещата жп линия от Бургас за София и финансирането им е от държавното НКЖИ. Животът по тези места е продължил до към средата на ХIV век (предполага се, че краят е заради кръстоносните походи), населението се е местило постепенно по течението на минаваща от там река. Второто опожарено селище е било обградено с дълбок до към 3 м ров, като от вътрешната страна е била издигната палисада (отбранителна земно-насипна стена). Всяко едно от жилищата (установени са 9 такива) е било с внушителни размери от по 50 – 60 кв. м. Сред намерените артефакти има каменен боздуган, огнища, хромели и накити, направени от черупки на средиземноморски миди, което показва за оживена търговия със селища по бреговете на Бяло море. Според Петър Лещаков находките недвусмислено говорят за цивилизация от епохата на „Караново 2 и 3“.

В близост до една от пещите миналото лято е била намерена ритуално положена в яма двуостра брадва, а недалеко пак ритуално положена, прегъната на две ромфея, характерен за траките от племето на одрисите меч с дължина близо 1.75 м. От тази епоха е погребение на мъж, за когото се смята, че е бил убит ритуално, тъй като краката му са били завързани за тялото, а лицето му е било заровено в пръста. Край костите имало натрошени съдове. От малко по-ранен период (евентуално VII в. пр. н.е.) е още едно погребение, при което край останките са намерени изработени от бронз накити и характерна на траките ладиевидна фибула. Тепърва антрополозите от БАН ще установяват дали става въпрос за мъж или жена. Петър Лещаков припомня, че недалеко от терена, където текат спасителните разкопки, е минавал античният търговски път Виа Диагоналис, а в землището на съседното село Рупки са останките от Карасура, откъдето столетия наред се е осъществявал контрол над региона от специално изпратен там гарнизон. На този обект разкопките са пред завършване, започнала е консервацията, но от МК препоръчват допълнителни проучвания, за които поне на този етап няма планирано финансиране. Най-ценните находки ще бъдат преместени в музея на Чирпан. При посещението си на обекта в началото на седмицата кметът на общината Ивайло Крачолов заяви: „Планираме с директора на музея Нанси Маринова специална експозиция, която да бъде показана в края на годината или началото на следващата. Догодина ще се проведе научна конференция, която ще направи равносметка на археологическите открития и теренните проучвания на културно-историческите следи и антични структури. За празника на града ни пък списание „Наше минало“ ще публикува всички доклади от Националната научна конференция на тема: „40 години археологически разкопки и проучвания на Карасура“. Още два екипа археолози с ръководители доц. Милена Тонкова и доц. Методи Даскалов работят за проучване по трасето на бъдещата жп линия върху площ от над 30 дка.