Светлозар Недев: Гледам света извън неговата познаваема реалност

Интервю на Живко ТЕНЕВ 

Светлозар Недев е роден през 1961 г. в Стара Загора. Изявява се като художник, фотограф и фотожурналист. Възпитаник е на Националната гимназия по фотография и полиграфия „Юлиус Фучик“ в София. Висшето си образование завършва във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Културология“. През 2003 г. защитава магистърска степен със специализация „Мениджмънт в художествената култура” в същия университет, специалност „Мениджмънт в художествената култура“. Той е дипломиран магистър по „Живопис” в Националната художествена академия при проф. Кирил Божков.

Автор е на над 40 самостоятелни изложба и участник в множество общи изложби, живопис и фотография в България и чужбина. Негови творби са притежание на частни колекционери от България, Русия, Австрия, Швейцария, Македония, Дания, Турция, Чехия и Франция.

Участвал е в международни художествени пленери в Румъния, Македония, Турция и Русия. Двукратен участник е в балканското квадринале „Митове и легенди на моя народ” – Стара Загора, 2012 и 2016 г. Участник от 2012 до 2016 г. в международния проект „Безграничност“ в Истанбул, който е представен в Русия, Англия, Словения, Турция и България. Участник в Международния проект „Арт- Балкан“- Москва 2010-2018 с художници от Русия, Румъния, Македония, Сърбия и България! Участва от 2015 – 2018 г. в Международна изложба за изкуства, ASROPA в Гунсан, Южна Корея организирана от проф. д-р. Клемънс Бенкун Су с художници от 70 страни от цял свят.

През месец декември 2013 г. открива собствена Арт галерия NEDEV, в която освен негови творби, са експонирани произведения на автори от България, Сърбия, Русия, Турция, Македония и Англия.

Какво предстои след Голямата юбилейна изложба „Светлозар Недев на 60 години” в Старозагорската опера през пролетта на 2021 година?

Предстои представяне на новата ми изложба „Танцуващи спомени“ на 21 февруари от 18,00 часа в галерия “AK Glass of wine“. В нея ще покажа абстрактни пана изпълнени в смесена техника и акрил. Те са с размери 100/100, 90/70, 50/60 и 30/30. Това е втората ми изложба в Пловдив след инициативата Европейска столица на културата през 2020 година, когато показах изложбата „Чудаци в безвремието“ в галерия „Signa“. Специално за откриването артистът е подготвил интересен пърформанс, чието послание е насочено към творците, към младите и към всички нас – хората на „новото време”, които трябва да се справим с предизвикателствата на живота. Затова ни е необходимо повече въображение,, фантазия и понякога се налага да излезем извън рамките на видимото и познатото и да извисим стремежите си, чрез които да изградим нашия собствен свят, който да ни позволи да оцелеем в реалността.

Като говорим за картини, да се върнем съвсем в началото. Как разбра, че това е твоето нещо?

По-скоро може да се каже и това е моето нещо. Не съм се отказал от фотографията, не съм се отказал от нищо, което съм правил досега. Живописта е и това мое нещо. Просто това е друг простор, друго изразно средство чрез което е хубаво човек да може да се изразява. Колкото повече изразни средства ползва един артист, толкова е по-добре.

Кой начин на работа според теб е по-добрият, този при който художникът води картината като процес на изграждане, или когато картината води художника?

При мен аз водя картината, аз създавам картината. Не не съм от други тип, може би има такива артисти, но аз не съм. Аз създавам картината от първия до последния момент. Моят стил е абстрактен експресионизъм и в творчеството си аз интерпретирам основно идеята за безкрая на Космоса като еквивалент на човешките мисли, идеи и мечти. Чрез моите картини се опитвам да намеря връзката между материя и дух, наблюдавам и виждам света извън неговата познаваема реалност. Ако се вгледате в абстрактните ми картини, ще видите, че в тях едновременно присъстват живота и смъртта, светлината и тъмнината, радостното и тъжното. В този смисъл аз се придържам към философията на Кант, че „изкуството ни доставя удоволствие именно заради взаимоотношенията между материалния и духовния смисъл”.

В днешния толкова динамичен и технологичен век трябва ли художникът да бъде и мениджър на изкуството си?

Не е задължително. Ако си намери кой да му продава картините е най-добре, а той да се занимава само с творческия процес, защото едното и другото много трудно се съвместяват. Но тъй като в България много малко художници имат мениджъри, да не кажа, че аз не познавам такъв художник, който да има мениджър, така че както го знаем всички – неволята учи.

Членуваш в няколко престижни организации като Art International Grup London и Професионалния съюз на художниците в Москва, това свързано ли е с повече ангажименти и отговорности?

Не, какви ангажименти. Просто това са различни контакти на различни нива. Аз нямам ангажимент към тях. Със Светлана Еланцева аз ги каня на пленери, участваме в различни общи акции.

Изявяваш се като главен организатор на няколко международни пленера, с какво един пленер може да допринесе в положителна посока за участващите в него творци?

Да бях главен организатор и участник в Българо-руския международен пленер в град Мъглиж през 20121 2013 и 2014 г. Участник съм и куратор на изложбите на придобилия популярност Арт пленер „Безгранично изкуство“, както и на друг голям форум – Международния уъркшоп „Обединени художници за обединена Европа“. И двете творчески прояви се провеждат в Стара Загора. От 2015 г. съм куратор на международния художествен пленер „Безгранично изкуство“ в Малка Верея. Много е важно един художник да ходи по пленери. Изключително важно е, защото по този начин първо си сверява часовника, второ се запознава с различни артисти от различни държави, понеже пленерите, които аз организирам са международни. На тях той вижда и разбира какво другите правят, макар че интернет пространството дава достатъчно добра представа, но все пак реално да видиш художниците от различни държави как работят, какво мислят, ако намерите общ език за комуникация. Това е много полезно за творческия процес на всеки художник и той трябва да се възползва от възможността да ходи по пленери.

Какво е мнението ти за дигиталното изкуство и дигитализацията на изкуството, които сякаш все повече си пробиват път в условията на пандемия през последните две години?

Именно в условията на пандемия дигиталното изкуство се разви изключително много бързо и достигна големи висоти, защото това беше единственият начин да си покажеш картините. Аз участвах в изключително много дигитални изложби. Почти всеки месец участвах в различни дигитални изложби в Турция, Индия, Румъния и Украйна. Пандемията просто катализира бума на дигиталното изкуство за да го изнесе като ракета носител на други висоти.

Кое е нещото, което все още не си нарисувал, но имаш на сърце да направиш до следващия юбилей? Не мога да кажа, честно ти казвам. Не знам какво трябва да нарисувам. Рисувам онова, което така вътрешно съм си поставил като задача. Нямам такива дългосрочни идеи и планова – каквото ми дойде в момента, това правя.!