В Минерални бани ще ловуват диви прасета до 16 януари

В Минерални бани ще ловуват диви прасета до 16 януари. Със заповед на министъра на земеделието Иван Иванов срокът за групов лов на дива свиня се удължава до 16 януари 2022 г. включително. Мотивите за това са усложнената епизоотична обстановка в страната заради болестта  Африканска чума по свинете /АЧС/. Тя е особено опасна. Разпространението й може да причини значителни икономически загуби. Засяга, както дивата свиня, така и промишленото свиневъдство и малки лични ферми. Намаляването на популацията на дивата свиня е част от мерките , които трябва да се прилагат съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. Удължаването на срока за групов лов на дива свиня е необходима мярка за ограничаване на разпространението и ликвидирането на АЧС.

На този ден през 1904 г в Първомай е роден Георги Караславов

На този ден през 1904 г. в Първомай е роден българският писател и драматург Георги Караславов. Започва да публикува през 1919 г. във вестник „К’во да е“. Работи в редакцията на вестник „Ведрина“ (1926 – 1927) на Антон Страшимиров. Участва в редактирането на вестниците „Поглед“ (1930 – 1934), „Ехо“ (1930 – 1934), „Жупел“ (1931 – 1934) и „Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията – сборниците с разкази „Изчадия адови“ (1932) и „На два фронта“ (1934), повестта „Селкор“ (1933). За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор.

Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“. Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца – сборник разкази „Уличници“ (1926). В сборника с разкази „Кавалът плаче“ (1927) е отразена народната трагедия през септември 1923 г., а романът „Споржилов“ (1931) разкрива живота на строителните работници в Прага.

В социално-битовите романи „Татул“ (1938) и „Снаха“ (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът „Снаха“, публикуван през 1942 г., е окачествен като най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г. и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен със званието Герой на социалистическия труд (1959 и 1964), и Герой на България през 1974 г., орден „Георги Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959). Народен представител от I до VII Народно събрание от Пловдив и област. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950 – 1962). Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ в София (1947 – 1949), главен редактор (1952 – 1958) на сп. „Септември“, главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958 – 1962).