От днес до 28 юли в Минерални бани се провежда операция за контрол на товарните автомобили и автобусите, съобщиха от МВР. Тя е организирана по линия на Европейската мрежа на службите на Пътна полиция TISPOL и аналогични действия се провеждат на територията на останалите страни-членки. У нас в проверките участват и представители на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, Икономическа и Криминална полиция.
Целта на операцията е да се обърне внимание на водачите, че при възникване на пътнотранспортно произшествие с участието на автобус или товарен автомобил, последиците, броят на загиналите и ранените са значително по-големи.
Архив на категория: Минерални бани
В Минерални бани посрещнаха гости от руския град Подолск
Група от руския град Подолск, област Москва посети за кратко националния курорт Минерални бани. Гостенките от Русия не пропуснаха да попеят пред гостите на Минерални бани. Подолск е побратимен с българската община Каварна.
Град Подолск наброява около 250 000 жители и е разположен на река Пахра (приток на Москва река). Намира се на 36 км южно от центъра на град Москва и на 15 км от околовръстния автомобилен път на Москва. На север граничи с Шчербинка, а на юг – с гр. Климовск. Градът е крупен промишлен и културен център на Московска област.
По указ на императрица Екатерина II на 5 октомври 1781 г. село Подол било преобразувано в град, който станал център на Подолски окръг Московска губерния. По това време в Подолск имало 108 двора и 856 жители. Основно занятие на жителите бил добивът на бутов камък и бял камък, от който била построена Знаменската църква. На 20 декември 1781 г. на града е даден герб изобразяващ два златни каменарски инструмента на син фон; в знак на това, че жителите на града са риболовци.
Свети пророк Илия почетоха в Сърница
Паметта на св. пророк Илия почитат всяка година християните в село Сърница, община Минерални бани. На хълм край селото е изграден каменен параклис, носещ името на пророка. Те се събират на параклиса „Св. Илия” за да измолят повече дъжд в горещите летни месеци и да отдадат дължимата почит на светеца.
Св. пророк Илия се счита за един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.
Самото име Илия означава в превод от арамейски „Бог е Бог“. Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му. Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.
Храмът на Свещената змия край Сърница е на 18 000 години

Изсечените скали с човешки образи и змии са дело на хора с много познания по астрономия, били са също отлични мореплаватели. Предполага се, че обществото тогава е било организирано с племенен вожд и всичко, което тогава се е правело, е било с ритуална цел. Следели са небесните тела и са съобразявали ритуалите с тях. С този образ на змията нашите предци са искали да ни кажат за връзката между хората и боговете, каквато са змиите. Змията в онова време е натоварена с много различни функции. В обекта край Сърница змиите са обградили хълма, т.е. пазят го.
Те имат и астрономически аспект, понеже под змийските глави се забелязват небесни тела. Което означава, че змията е „глътнала” хълма, подобно на „Малкия принц” на Екзюпери, където боата гълта слон. Възможно е змията да се тълкува и като двигател на времето. На места тя е позната като пазител на свещените кости, тя е символ и на плодородие. На Белинташ например, е открит барелеф, който изобразява тяло на човек и глава на змия, на шията му виси човешка маска, което предполага, че змията си сменя образа. Счита се още, че змията наказва грешното действие и пази реда. В Източна Гърция има барелеф на човешка фигура със змийско лице, което дава основание на учените да го свържат отново с Мала Азия, която според тях е люлката на човешката цивилизация.
Светилища от този род има още в Италия, Испания и по Босфора. Това дава идея за цялостна светилищна система. Което означава, че ние сме част от една много голяма цивилизационна общност. По това време Европа не познава такова нещо. Любопитно е да се отбележи, че две каменни змии са открити в Симеоновград, най-близкото такова място до Минерални бани. Сечивата, използвани за дялане на фигурите, са безспорно камък и кремък и това е било така до откриването на метала към 4-тото хилядолетие. Навсякъде, където има светилища, е измервана магнитна аномалия. Вероятно, неслучайно в Змийския град има и пещера нависоко в скалите, които се извисяват на 40-50 метра височина. Тези хора са познавали отлично всяка звезда, както и къде се намира, знаели са безгрешно къде се намира всеки остров в Егейско море, откъдето са се връщали в Мала Азия. Хората от онзи период са имали тайно познание, свързано с духовния живот.
Градът на Слънцето край Ангел войвода включен в пътеводител
Най-голямото тракийско скално светилище в Хасковска област, се намира в местността „Хасара“ в община Минерални бани. Древният култов комплекс е своеобразен „Град на Слънцето“. Разположен е върху скалист връх‚ известен под името „Асара“. По билото му все още е запазена мощна крепостна стена. Мястото се свързва с културата на хората, обитавали Източните Родопи в древни времена.
Днес, от светилището са разкрити скална гробница, няколко олтара, жертвеници, шарапани и множество култови скални ниши. То е едно от най-големите в България и е със статут на паметник на културата от национално значение, „Градът на слънцето“ (Алтън тепе) е обект, включен в регионалния пътеводител „Опознай родния край“, под номер 20, и неминуемо е едно от местата, което трябва да се посетят.
Честваха юбилей на оздравителния техникум в Минерални бани
50-годишнина от създаването на Оздравителния техникум „Кирчо Митев” честваха в Минерални бани. На празника присъстваха над 150 души, голяма част от които са бивши възпитаници на техникума. Историята за създаването на ОИТ разказа д-р Кокаличев. Организаторите благодариха на своите учители и на всички останали, допринесли за съществуването на това място. Сред тях са д-р Попов, д-р Бойдева, преподавателите Павлина Алеманова, Нели Жечева, Диана Несторова, Георги Георгиев- Гец, Мила Савова, Руска Милкова, Добринка Стоилова, Мария Москова, Златка Костова, Райна Бялкова, Даниела Георгиева, Станка Тенева, Иванка Янкова. Благодарности бяха изказани и към кмета Мюмюн Искендер, който е съдействал за реализирането на юбилейния празник.
За доброто настроение пък се погрижи DJ Pedro. В празничната програма се включиха и децата от танцова група „Дъга“, с ръководител Селма Техир, певиците Ивайла Пасева и Нели Делева. Бившият техникум функционира в периода 1969 г. – 2013 г.
Пет награди за Минерални бани от празник на житото и хляба
Пет награди от Празника на житото и хляба в село Гарваново спечелиха самодейците от община Минерални бани. Десетки майстори на тестените храни от региона участваха в кулинарния конкурс „Замесено с любов“, който се проведе в хасковското село Гарваново този уикенд. Участници от гарваново, Въгларово, Сусам, Горски Извор, Добрич, Минерални бани и други селища показаха истински шедьоври от брашно в рамките на празника на житото, брашното и хляба. В надпреварата имаше 58 солени и сладки изкушения сред които пити, баници, масленици, палачинки, бухти, козунаци, торти, баклави, бисквити, соленки, пазлами и много други лакомства. На трапезата като допълнение присъстваха и домашно приготвени козе, краве и овче сирена, кисело мляко и сладко от боровинки.
Кметът забрани пашата в горите на Минерални бани
Кметът на община Минерални бани Мюмюн Искендер забрани със своя заповед пашата на селскостопански животни в горските територии на общината през 2019 г. Заповедта включва територии в землищата на селата Сусам, Ангел войвода, Боян Ботево, Винево, Караманци, Спахиево Татарево, Колец, Сираково и Сърница. Контролът по изпълнението на заповедта ще се осъществява от общинското горско стопанство „Бряст лес”
Програмата „Забавно лято, грижовна есен” и в Минерални бани
В 12 общини у нас ще се проведе поредното издание на програмата „Забавно лято, грижовна есен”, финансирана от мощна тютюнопреработваща компания. Сред тях е и община Минерални бани. Програмата цели да подпомогне хората в региони, където отглеждането на тютюн е масов поминък.
Дните на детската академия „Забавно лято” в Караманци ще бъдат изпълнени с образователни занимания, весели игри, приключения в света на науката и изкуството. Специалната програма на „Академията за местни предприемачи” ще подкрепи с обучения, консултации и финансов стимул хора с бизнес идеи и стартиращи фирми.
В партньорство с Фондация „Направи добро – Александровска” към Александровска болница в София през август и септември ще се осъществят безплатни специализирани медицински прегледи на място за възрастни хора. Прегледите ще бъдат улеснени с мобилна диагностична апаратура.
Програмата за корпоративна отговорност се организира за пета поредна година.
В Минерални бани ще ремонтират банята по проект с община Мики
Вече е подписан договорът с гръцката община Мики по проекта „Минерални пътища – ваканции и природа в едно мигане”, каза зам. кмета на община Минерални бани Нуртин Сабри. Водещ партньор по проекта е гръцката община Мики. Проектът е по Програмата за трансгранично сътрудничество Гърция – България 2014-2020” Инвестиционен приоритет ос „Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство”.
Стойността на проекта е 241 574 евро. Дейността по проекта предвижда цялостен ремонт на общинската Минерална баня и закупуване на ново оборудване за подобряване дейността й. Буквално в последните дни на 2018 г. Общинския съвет в Минерални бани успя да одобри участието на общината в проекта „Минерални пътища – ваканции и природа в едно мигане”, с акроним на проекта „Минерални пътища”.