На 2 май, когато църквата почита Св. цар Борис-Михаил и Св. Атанасий Велики, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан възглави св. Божествена Златоустова литургия в храма на манастира „Св. Атанасий Велики“, село Златна ливада.
По време на службата, в която участва и Софийският свещенически хор с диригент ставрофорен иконом Кирил Попов, владиката ръкоположи за свещеник дякон Тихон, като му пожела леко и благодатно служение, в което да се ръководи от Христовите закон и заповеди. На литургията присъства кметът на община Чирпан Ивайло Крачолов. Местната администрация и сдружение „Балканмедиа“ с председател акад. д-р Росен Милев, организираха първата международна научна конференция „Манастирът „Св. Атанасий Велики“ край Чирпан и начало на монашеството в Европа“. Тя се проведе в къщa музей „Пейо Крачолов Яворов“. Откриването бе на 3 май от 10:00 часа. С доклади се включиха: проф. д.и.н. Педро Барсело от университета в Потсдам, представители на Българска академия на науките, професори и изследователи от Германия и Испания, сред които д-р Айке Фабер, Иван Войков, д-р Пилар Тормо Мартин де Видалес, д-р Катя Маламед и други. По време на форума бе потвърдена теорията на акад. Росен Милев, че манастирът „Св. Атанасий Велики“ е най-старият манастир на Стария континент. Материалите от научната конференция ще бъдат издадени в специален сборник на български и английски език.
Три леки автомобила бяха предоставени за ползване от Община Чирпан за нуждите на РУ-Чирпан днес. Директорът на ОДМВР-Стара Загора ст.комисар Лазар Христов проведе работна среща с кмета на община Чирпан Ивайло Крачолов.
Те разговаряха на тема пътна безопасност, подобряване на обществения ред и координация на съвместната работа на полиция и Община. В срещата участваха началникът на РУ-Чирпан гл. инспектор Юлиян Петров, началникът на група „Криминална полиция“ при РУ-Чирпан Ангел Ангелов и заместник-кметът Румен Тунанов.
Настоящият кмет на община Чирпан Ивайло Крачолов ще се кандидатира за втори мандат на предстоящите наесен избори за местна власт. Да, аз вече съм го обявил, програмата, която представих още с встъпването ми в длъжност е с 10-годишна визия, каза Крачолов. Още тогава казах, че този мандат основно ще се занимаваме с финансовото стабилизиране на община Чирпан, коренна промяна на нейния имидж по отношение на инвеститори и на състояние пред институциите и пред гражданите. Реално това, което ще надградим ще се случи следващия мандат, така че аз ще се кандидатирам за изборите тази есен. Мисля, че направихме един много добре балансиран екип от млади и опитни хора, така че ако хората ми гласуват доверие ще продължим да работим по тази 10-годишна програма.
Германците Blind Guardian ще са ко-хедлайнер на втория ден (1 юли) на фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley 2023. В ранните си дни, групата залага на спийд метъл, а днес немската формация се смята за една от най-популярните и влиятелни мелодично-прогресивни метъл групи в света.
Групата е издала метъл класики като „Tales From The Twilight World“ (1990), „Somewhere Far Beyond“ (1992), „Imaginations From The Other Side“ (1995) и „Nightfall In Middle-Earth“ (1998) – албуми, които създават силна връзка между метъла и фентъзи литературата, която няма равна на себе си. Култовото списание „Metal Maniacs“ определят Blind Guardian като „една от малкото групи, които постоянно създават над 10-минутни епоси, които никога не омръзват“. Midalidare Rock In The Wine Valley ще се проведе от 30 юни (петък) до 2 юли (неделя) 2023 г. Билетите са в продажба в мрежaта на Eventim в цялата страна. Деца до 12 години влизат без билет! Цените на билетите на този етап са:
– 95 лева – еднодневен билет за 30 юни с хедлайнер Scorpions
– 95 лева – еднодневен билет за 1 юли с Blind Guardian и Lacuna Coil
– 95 лева – еднодневен билет за 2 юли с хедлайнер Helloween
Покривът на новия ритейл парк в Чирпан е изграден, обектът върви към приключване, съобщи за Divident.EU представител на инвеститора – фирма „Новотехпром“. Още през април фирмата ще предаде готови магазини на първите търговски вериги, които ще се настанят в открития МОЛ – това са Билла, Sinsay и KiK .
Те ще имат достатъчно време, за да оборудват и подготвят магазините си. В новия ритейл парк на Чирпан ще присъстват и JYSK, Pepco и DM. До момента тези тези търговски марки нямат присъствие в общината. Прерязването на лентата на ритейл парка в Чирпан ще стане в края на май. „Строителните работи вървят бързо и лесно, защото имаме пълната подкрепа в лицето на общинското ръководство“, съобщават от фирмата. Ритейл паркът е ситуиран в центъра на Чирпан с разгърната застроена площ от 4000 кв. м. За да изгради новия открит МОЛ, инвеститорът закупи на търг общинска земя. Проектът е на стойност около 5 млн. лв. и ще даде работа на малко под 100 души. Той се реализира на площ от 8 дка, в т.ч. паркоместа и зелени площи. За да реализира намерението си инвеститорът използва банков заем. Старозагорската фирма „Новотехпром“ инвестира в подобни търговски обекти в Горна Оряховица, Димитровгрд и Хасково. Закупила е преди две години и бившия универсален магазин в Гълъбово. Там обаче инвестицията все още не е стартирала заради съдебни спорове с общината.
В двора на родната къща на Пейо Яворов в Чирпан бе открит каменен кръст( хачкар)- дар на арменците в България, за да се пази паметта на поета. Хачкарът е изработен в Ереван и е знак на признателността на арменската общност към поета, предал в стиховете си страданието им по време на турските зверства над тях в началото на миналия век.
Камъкът е арменски туф, а филигранното изпълнение е дело на Артак Амбарцумян. В каменния кръст са преплетени арменски символи и подписа на поета. Поводът за поставянето на хачкара е 145-годишнината от рождението на Яворов. Начало на вълнуващото събитие за Чирпан, България и за цялата арменска общност беше дадено от Ирен, Спас, Мелиса, Теолина и Никол – ученици от Средно училище „Пейо Крачолов Яворов“ град Чирпан със стихотворението „Арменци“. След първите погроми на Армения от 1894 г. на новооткритата гара Скобелево, наречена още гара Чирпан, през Търново Сеймен дошла голяма група арменски бежанци – хора, прокудени от робския бич, дошли от Ван, от Муш, от Адана, от всички краища на поробена Армения. Така Пейо Яворов, който е назначен в този нов телеграфо-пощенски клон, намира своята истинска среда сред тия прокудени от родината си хора. Тук чирпанският поет за първи път има възможност да наблюдава съдбата на изгнаниците-арменци и разтърсен от житейските неправди излива своя страстен бунт в написване на гениалното си стихотворение „Арменци“, публикувано за първи път в сп. „Мисъл“ през 1900 г.
Арменският каменен кръст – хачкар, бе открит от председателя на Фондация „Яворов” Тодор Иванов и от наследника на възпетите от поета арменци Крикор Сренц. Последва ритуал по освещаване на хачкара, който бе извършен от Негово Високопреосвещенство епископ Датев Агопян – архиерейски наместник на Арменската епархия в България. Негово Високопреосвещенство епископ Датев Агопян приветства домакините и гостите, като каза че днес отново се скрепява приятелството между българите и арменците, а Яворов е мостът между двата народа: „Яворов носеше в себе си една божествена сила, която показа страданията на арменците. Той е от първите, които говореха за геноцида над арменците и казва, че геноцидът трябва да бъде осъден. Дойдохме, за да се поклоним пред тази велика, изключителна личност, да покажем общото и единството между нас. Този хачкар е нашата огромна благодарност, затова че Яворов е показал нашата болка. Арменският народ и Армения няма да забравят, че българският народ признава геноцида. Вечна памет на Яворов!”
Приветствени думи по повод откриване на каменния кръст отправи и председателя на Фондация „Яворов” Тодор Иванов: „В своята поезия Яворов казва „С кръвта си кръв ще начертая” и е готов на дело да пролее кръвта си. На 7 декември 1899 г. той пише стихотворението „Арменци”. Арменците не идват като гости, а като домакини в музея на Яворов.” Той подчерта ролята на Ехиазяр Узунян – почетен консул на Армения, за идеята да бъде подарен хачкар на музея на Яворов в Чирпан. Със средства на признателните арменци е изграден и бюст-паметника на Яворов в двора на музея. „Любовта на арменците към Яворов се пази от поколенията. В София на Яворов са казвали Агоп. Знаели са за неговото чувствително сърце и съпричастност. И ето, че днес тук е двегодишният Агоп – син на Крикор Сренц, който ще продължи делото на арменците и българите.”
Негово превъзходителство г-н Армен Едигарян – извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България произнесе тържествено обръщение по повод откриване на арменския каменен кръст, в което нарича откриването на хачкара „важна мисия”: „Пейо Яворов въплъщава вековната арменско-българска дружба, културната близост на арменския и българския народ и сходството на историческите съдби. И двата народа са обединени от исторически спомени както за трагичните събития, така и за съвместната героична борба за свобода. Творчеството на Яворов е скъпо за арменците, 1894-1896 г. осъзнавайки арменците и тяхната трагедия в резултат на Абдулхамидовите погроми, Пейо Яворов съчувства на хората, които имат уникален начин на живот. Със стихотворението „Арменци” известният поет популяризира националната болка и непреходната издръжливост на арменския народ. Арменците са дълбоко признателни на българския народ, който им дава подслон и помощ в трудни дни, а Пейо Яворов и неговата поезия с право са получили най-високата оценка на арменски народ. На негово име е кръстено училище 131 в Ереван, което е огнище на арменско-българското приятелство, а с поставянето на Хачкар в родното му място е създаден още един непреходен символ на трайната арменско-българска солидарност.” Той изказа своята благодарност към Община Чирпан, Къща музей „Пейо К. Яворов”, Фондация „Яворов”, Арменската църква „Сурб Геворг” в Пловдив, автори и реализатори на идеята за поставянето на хачкара.
Пловдивчанинът Крикор Сренц, който поднови идеята за дарение на каменния кръст – хачкар от арменската общност в България на родния град на поета произнесе емоционално слово при откриването му, като разказа за интереса си към Яворов: “Той е кодиран в детството ми, защото чрез родителите ми още в ранните ми ученически години Яворов сякаш вече беше част от нашите близки хора. Баща ми бе сред основателите на фондацията, а майка ми разказваше защо и колко е важен той за нас арменците, докато четяхме стиховете му. В последните няколко години под влияние на председателя на фондацията – г-н Тодор Иванов се потопих и в делата на воеводата Яворов и както беше споменато по време на януарските Яворови дни – разбрах, че за да опознаеш смисъла на стиховете му, трябва преди всичко да си наясно с революционните му дела в Македония и Беломорието”.
Наскоро Гоар, съпругата на Крикор, професионално започва да анализира символиката на думите в поезията на Яворов, а у него се затвърждава убеждението, че при поета почти всяка дума е “своебразен код със специален смисъл”. По думите на Крикор това му помага да свържа тези кодове с житейските му дела и той му става още по-близък. “Причината в надписа, който ще прочетете до паметника, да е спомената и годишнината от Балканската война, съвсем не е случайна. Именно тогава арменската доброволческа рота прави бойното си кръщение под знамената на Българската армия. Част от тези доброволци начело с ген. Карекин Нъждех по-късно поведоха и арменското революционно движение благодарение, на което Армения отново се появи на политическата карта на света”, подчерта още Стренц. Той акцентира и върху 3 черти в характера на Яворов, които се опитва да следва според силите си: “неговата вярност до смърт към другарите и общото дело, уважението към врага, когато е заслужил такова и безмилостното отношение, ненавистта и силната омраза към предателството и предателите“.
“Изказвам специална благодарност за безценната техническа помощ на инж.Агоп Киркорян и инж.Жирайр Бадваганян – без тях двамата резултатът нямаше да е толкова прецизен и качествен. Всъщност целият работен процес мина и през техните ръце. Сърдечни благодарности на отец Храч Мурадян, защото без организационното му съдействие не би било възможно да успеем за такъв кратък период от време. Цялата координация на работата с майстора и логистиците в Армения е негова заслуга. Благодаря на музея, фондацията и община Чирпан, че ми гласуваха това доверие“, добави още Крикор Сренц. Програмата завърши с изпълненията на танцов състав „Йеразанк“ – град Пловдив и с песента „Очи арменски” по стихове на поетесата Ваня Петкова в изпълнение на Хайгашод Агасян.
Културния дом е една много интересна тема, която тази година реално успяхме да стартираме конкурс за млади архитекти, който беше много интересен, с много добри резултати, за да получим една визуализация на културния ни дом. Това каза кметът на община Чирпан Ивайло Крачолов.
Идеята е да обобщим първото и третото място, които са чудесни като концепция за това как да изглежда културния дом. Той първо ще има променена визия. Готови сме тази година в рамките на лятото да представим публична визия, както на Общинския съвет, така и на нашите съграждани, как би изглеждала идейната концепция за културния дом и оттам нататък имаме вариант първи за неговото финансиране през ФЛАГ. Между 8 и 10 млн лева ще струва неговото завършване, така че в началото на следващия мандат да направим следващата решаваща стъпка за това да вървим към завършване на този култов културен център. Така, че аз се надявам може би до средата на следващия мандат това да бъде факт, добави още кметът Ивайло Крачолов.
През тази година трябва да довършим няколко от проектите, които сме започнали, но за съжаление както и тази година все още нямаме яснота как боравим с бюджета, каза кметът на община Чирпан Ивайло Крачолов. В самия край на годината ние подадохме документи за кандидатстване по Мярка 7.2, това е остатъчния ресурс по ПРСР за 1,5 милиона за ремонт на 3,5 км от пътя Чирпан-Ценово-Златна ливада, който е в най-тежко състояние.
Подали сме документи за една много интересна европейска програма директно в ЕК в областта на културата и популяризиране на културно-историческото наследство и най-вече подготвяме се много сериозно за стартирането на Плана за възстановяване и развитие, защото сега мерките, които се отварят приоритетно са първо за саниране на жилищните сгради и отделно ще започне приема за образователна и културна инфраструктура. Това трябва да го направим буквално в първите три месеца на годината. По списък в момента са СУ „Пейо Яворов” и СУ „Св.св. Кирил и Методий” отговарят на първия етап на кандидатстване. Ние в момента там извършваме ударно и енергийно обследване, дори сме в готовност ако удължат срока да направим и работно проектиране, разбира се ще кандидатстваме и за основен ремонт на Историческия музей в Чирпан като културна институция и подготвяме две читалища също за кандидатстване по тази мярка, отбеляза още Ивайло Крачолов.
Това битуване, което беше факт в общественото мнение преди 3-4 години, че в Чирпан има много висока безработица, то в последните 3 години Чирпан е една от общините с най-ниска безработица в региона. Това каза кметът на община Чирпан Ивайло Крачолов.
Ще ви дам един пример – когато ние кандидатстваме с проекти по „Красива България” там един от основните критерии е безработицата. Това е достатъчен индикатор за това, че при нас нещата се развиват. Като казвам ниска безработица, това обаче съвсем не означава, че нямаме проблеми. Защото една голяма част от хората работят извън града, а една голяма част в индустриалната зона на град Раковски, други пътуват до Стара Загора или Пловдив и всъщност нашата задача е с привличането на инвеститори, една голяма част от хората, които пътуват да имат работа в Чирпан и отделно аз гледам с една перспектива поне 10 години напред, таки или иначе ще се случват промените в ТЕЦ-овете, защото много чирпанлии работят и там. С годините трайно са се установили в Стара Загора, така че ние трябва да работим сега, за да може тогава, когато започнат рестрикциите в ТЕЦ-овете, които са неизбежни, една голяма част от тези хора ще се върнат при нас и ние трябва да работим така, че след 4-5 години да има какво да правят.
Затварянето на големия финансов проблем, който имаше община Чирпан е едно от най-значимите неща, които постигнахме през предходната година. Това сподели кметът на община Чирпан Ивайло Крачолов. На практика тази година казуса със средствата от заема за санкциите по водния цикъл, който е реализиран преди 7 години в Чирпан на практика е приключен. Ще напомня само, че аз заварих общината с близо 28 милиона изискуеми средства и с блокирани сметки и буквално месец след това встъпих в длъжност. Държавен фонд „Земеделие” даде общината на НАП и ние от 21 януари 2020 г. вече бяхме в негативния списък НАП като община, която дължи на държавата близо 15 милиона лева. Всичко това вече е изчистено, ние изчистихме задълженията към Държавен фонд „Земеделие” и НАП, да разбира се имаме да връщаме 7 млн. лева заеми, които изтеглихме, но в замяна на това сега общината може да кандидатства по европейски програми, може да кандидатства по програмите на Министерството на социалната политика, защото за всяка една програма ние трябва да удостоверяваме, че нямаме задължения към държавата. Така че, юридически нещата са на практика почти на 99 % затворени, което ни дава възможност да гледаме вече малко повече в перспектива.
Другото, което за мен беше много важно не само в тази година, но в тази година вече се вижда и резултата от тази наша работа е да променим облика и имиджа на нашата община към инвеститорите. Определено инвеститорския интерес към общината през тази година е очевиден. Имаме стартирали и реализирали се проекти, един от които е ритейл парка, който до 3-4 месеца ще бъде отворен. Това е нещо, което никой не си е представял, че може да се случи в Чирпан преди 2-3 години. Имаме много сериозен интерес към терени в Чирпан. За съжаление обаче, войната, която започна през февруари месец и с променената икономическа картина в Европа и света, някои от по-големите инвеститори от Германия и Австрия засега се намират в едно изчакване заради тази инвазия в която попада България. Аз смятам и съм оптимист, че през тази година това ще се промени, затова пък на нас ни дава един отрязък от време, през който да си свършим работата, а именно да приемем новия устройствен план на града и общината, което е изключително важно, в което сме предвидили две места за развитие на индустриални зони. Да можем да затворим процеса с придобиване на поделението като собственост на общината и по този начин следващата и по-следващата година да можем много по-динамично да вървим към привличането на инвеститори в нашата община.
