Деветото си редовно заседание проведе днес Общинския съвет в Минерални бани. Първоначално в проекта за дневен ред бяха заложени 11 докладни записки, но преди началото на заседанието председателят на местния парламент Мехмед Лятиф предложи към тях да бъдат добавени още 9 нови.
Сред по-важните проекти за решения бяха докладни записки относно прилагането на чл. 68, ал.1, т.2 и чл.69 от Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, както и докладна записка, касаеща Бюджетната прогноза за 2025 г. и прогнозата за 2026, 2027 и 2028 г. на постановленията от местни приходи и приходи от местни дейности. Съветниците приеха и годишен отчет за дейността за 2023 г. на общинското предприятие „Стройкомерс“. Сред останалите проекти за решения бяха такива за управление на имони – Частна общинска собственост, отпускане на еднократни финансови помощи и продажба чрез публичен търг с явно наддаване на имоти и изработване на Подробни устройствени планове.
Модерен иновативен кабинет изграждат в СУ „Христо Ботев“ в село Караманци, община Минерални бани. Средствата в размер на 7 640 лева са отпуснати от община Минерални бани с решение на местния парламент.
В новия иновативен кабинет децата ще се обучават за придобиване на ключови компетентности в областта на майчиния език. Кабинетът ще бъде оборудван с двуместни ученически маси и столове, интерактивен дисплей, специализирана литература и табла.
Минерални бани е прекрасен курорт, не само заради топлата минерална вода, но и за интересните археологически паметници в околностите му. Гордостта на тукашните жители е крепостта „Свети Дух”, намираща се в непосредствена близост до центъра на селището.
На нея са извършени дългогодишни археологически разкопки, а останките й са реставрирани. Сегашното наименование идва от изградения на невисокия хълм параклис „Свети Дух”, където местните християни са се събирали на събор векове наред. Има обаче основания да се смята, че това е може би средновековното укрепление „Топлицос”, споменато от византийските хронисти Михаил Аталиат, т. нар. продължител на Скилица. Според тяхната информация тук бил даден отпор на воинственото племе на печенезите, атакували през 11 век Византийската империя. Крепостта е създадена още през 2-3 век, като звено в защитата на Римската империя срещу зачестилите варварски нашествия. Тогава тя има каменни стени с план на многоъгълник. Днес на някои места те са запазени до 3 метра височина. По тях има и четири мощни кули с план на правоъгълник. В древното укрепление се влиза през главната порта от юг, но през стените от изток и запад може да се премине през още два по-малки входа – потерни. „Свети Дух” е типична военна крепост и вътре няма много постройки. Това са най-вече жилищни, стопански и казармени помещения. Една от сградите е по-представителна и вероятно е представлявала жилището на коменданта. Жизнено важното снабдяване с вода е решено чрез изградена в южната част на укпеплението цистерна. Известно е, че в дълбочина лежи и римска баня за минерална вода, която на този етап не е разкрита поради липса на средства.
Девет маломерни паралелки ще има през новата 2024/2025 учебна година на територията на община Минерални бани. Те ще бъдат дофинансирани от бюджета на общината с решение на Общинския съвет на основание чл.68, ал.1, т.2 от Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование за формиране на паралелки под минималния норматив.
Една паралелка под минималния норматив ще има в 8.ми клас, с общо 14 ученици в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в общинския център Минерални бани. Останалите 8 паралелки под минималния норматив през предстоящата учебна година ще бъдат в СУ „Христо Ботев“ в село Караманци. Общинският съвет реши на свое заседание да бъдат дофинансирани маломерни паралелки във II, III, VI и VII клас, както и в професионални паралелки VIII, IX, X и XI класове със специалност „Организация на дейностите в местата за настаняване“, които ще бъдат единствени за общината под минималния норматив по реда на чл. 68, ал.1, т.2 от Наредбата за финансиране на институциите в системата на образованието.
Светилището до село Ангел войвода, добило известност като „Градът на Слънцето“ в община Минерални бани обещава да стане втори Перперикон. Вече две години доц. Здравко Димитров разкрива много интересно тракийско светилище, което е било в системата на уникалната цивилизация на скалните хора в Източните Родопи. То се намира край село Ангел войвода в непосредствена близост до курорта Минерални бани.
Често наричат този обект „Град на Слънцето”, защото на самия връх има изсечен в скалите скален гроб, подобен на този в прочутото светилище на Орфей край село Татул. Още преди началото на разкопките през 2016 г. това място бе известно с многобройните издялани в каменния масив трапецовидни ниши и с уникалния скален Слънчев часовник. Първите са характерни единствено за Източните Родопи, а комплекса и светилището край село Ангел войвода е един от най-големите със своите 54 регистрирани единици. Предполага се, че нишите са свързани с тракийския култ към Слънцето и с погребалните обичаи. Много интересен е бил и скалния часовник, но преди няколко години той е варварски разрушен при иманярски набези. Но разкопките на доцент Димитров хвърлят нова светлина върху историята на свещеното място. Оказва се, че неговата хронология е много близка до тази на Перперикон, чийто хълм дори се вижда на 15 км по права линия. Голямото светилище се появява преди повече от 3 000 години на финала на бронзовата епоха и в началото на ранножелязната епоха. Скалните комплекси са разхвърляни на площ от стотина декара. Култовите практики продължават и през античността, откогато датира малък храм, разкрит през 2017 г. Те не прекъсват и след приемането на християнството. През 5-ти век, непосредствено до тракийския скален гроб е построена еднокорабна църква, край която има и няколко християнски погребения. Намерен е и бронзов кръст, датиран от същото време. Пак през 5-6 век на стратегическия хълм е издигната мощна крепост. Тя е бранела Византийската империя в една система с близкия Перперикон. Разположена е на площ от 7-8 декара, а стените й са дебели 2,5 метра, при евентуална височина от 6-7 метра. През 2017 г. е разкрита входната кула, порта и издялано в скалите водохранилище.
Заповед за образуване на 15 избирателни секции на територията на община Минерални бани за изборите за народни представители, които ще се проведат на 27 октомври т.г. издаде кметът на общината Мюмюн Искендер. Две ще бъдат секциите в общинския център. Те ще са разположени в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ Две избирателни секции ще има и в село Караманци, което е най-голямото в общината. Те ще се намират в сградата на СУ „Христо Ботев“. Секциите в селата Сусам, Татарево, Долно Сираково, Винево и Ангел войвода ще се помещават в читалищата. В селата Спахиево и Горно Сираково секции ще има в ритуалните зали. Избирателна секция ще има в детската градина в село Колец, а в Боян Ботево тя ще се намира в бистро „Коджаман“. Контролът за изпълнение на заповедта е възложен на секретаря на община Минерални бани Мюмюн Ибрям.
Общинският съвет в Минерални бани ще проведе своето осмо редовно заседание от 10,00 часа в сряда. То ще се състои в заседателната зала на Общинския съвет при дневен ред, включващ общо 7 точки, каза председателят на местния парламент Мехмед Лятиф.
Сред по-важните от тях са докладна записка относно прилагане на чл. 68, ал.1, т.2 от Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Местните парламентаристи ще добавят нова точка към Плана за действие на общинските концесии. Ще бъде разгледано и разрешително за водовземане на минерална вода. Сред останалите проекти за решения са одобряване на изменения за ПУП по плановете за Караманци и Минерални бани, както и преобразуване от публична в частна общинска собственост.
Не случайно мястото, станало известно като “Змийския град” край село Сърница в община Минерални бани се нарича още и Храмът на свещената змия. Това заяви проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет в София. Там на 40-50 метра е открита пещера, която според покойната вече проф. Ана Радунчева има пряка връзка с древното светилище. Тя има един много специален израз и нарича Родопите „Дяланата планина”.
Това наистина е много точна дефиниция и ние трябва да се преклоним пред този начин на формулиране на нещата, защото наистина Родопите са изпълнени с образувания, които са следствие на човешка намеса. Да се върнем на Перперикон или на Татул – какво бяха те преди да бъдат разработени и представени на обществото. Това са съоръжения, които нямат еднозначно обяснение и до ден днешен, но очевидно са били свързани с древните хора, които са обитавали тези райони. В този смисъл пред Храмът на свещената змия има огромен потенциал, който предстои да бъде изследван, систематизиран и представен на хората. И това неминуемо ще се случи в следващите години, отбеляза още проф. Бойко Рангелов.
Точно в центъра на селището е т.нар. „Стъпка на Света Богородица”. Става дума за странно човешко творение, издялано в масивна естествена канара. Тя се намира само на 5 метра от най-стария известен минерален извор.
През вековете се е създала легендата, че това е чудотворната стъпка на Света Богородица, която християни и мюсюлмани почитат и вярват в нейното застъпничество ако закачат конец или парцалче за здраве и берекет. Преди няколко години тук бяха извършени археологически разкопки. Оказа се, че става дума за свързано с минералните води светилище, създадено още от траките, но ползвано още и през римската, средновековната и дори в съвременната епоха. Богородичната стъпка всъщност е специфичен олтар, свързан с почитането на водните богове. Много интересни са полусферичните дупки в скалата, за които се предполага, че оттам е ваден каменен прах, смесван за лековит мехлем с минералната вода.
Фелдшерът д-р Байрям Кушку е посветил 45 години от живота си на медицинското обслужване на жителите на Източните Родопи. Макар вече да е на 77, той продължава да бъде активен и да се грижи за хората от района на община Минерални бани.
Селото Боян Ботево, откъдето произхожда д-р Кушку, може с гордост да се похвали, че от него са излезли седем медицински служители. Освен че е отдаден на медицината, д-р Кушку е и плодовит автор, написал е четири книги. Той лекува телата, но и вдъхновява умовете и сърцата на хората около него. Неговият девиз е “Тоз който не знае болка чужда, човек да се нарича няма нужда“.
