Министърът на образованието Красимир Вълчев връчи дипломите за висше образование на студенти от випуск 2024 г. със специалност “Технологии на машиностроенето“ в базата на Технически колеж – София към Технически университет – София в Казанлък.
Официални гости на събитието бяха още кметът на общината Галина Стоянова, заместник-кметовете Сребра Касева и Аксения Тилева, ректорът на Технически университет – София проф. д-р Георги Венков, председателят на Общото събрание на Технически колеж – София и при Технически университет – София проф. д-р инж. Ивайло Ганев, народни представители, представители на бизнеса, директори на гимназии. Техническото висше образование е най-ценното и най-важното за нашето икономическо развитие, заяви Красимир Вълчев. Убеден съм, че и следващите десетилетия най-важно ще бъде да имаме повече специалисти в областта на техническото образование, повече инженери, посочи той. За да продължаваме да растем в най-голяма степен ни трябват инженери и технически кадри, това беше и една от причините тук в Казанлък, който е и географски и индустриален, машиностроителен център на България да подпомогнем и да подкрепим създаването на Техническия колеж, каза още министърът. Той поздрави местните работодатели за това, че подпомагат колежа и че инвестират в своите кадри за това да придобият по-добра професионална квалификация. Министърът отправи поздравления и за Община Казанлък за това, че подпомага както дейността на колежа, а с това и местната индустрия.
Министър-председателят Росен Желязков и председателят на Европейския съвет Антонио Коща пристигнаха на посещение в оръжейния завод „Арсенал“ в Казанлък. В рамките на днешния ден Желязков и Коща посетиха и Стара Загора, където разгледаха иновативен проект в контекста на приноса на България към общите усилия в подкрепа на иновациите и изграждането на по-зелен и технологичен континент, съобщиха от правителствената пресслужба.
Двамата проведоха и дискусия с млади хора от града относно възможностите Европа да бъде още по-устойчива и сигурна в бъдеще за всички европейци. Посещенията са част от тридневната визита председателят на Европейския съвет Антонио Коща да бъде запознат и с потенциала на Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT. Институтът е създаден в началото на 2021 година и е първият по рода си в Източна Европа. По време на тазгодишната Среща на върха по въпросите на изкуствения интелект в Париж премиерът Росен Желязков посочи именно Института INSAIT като възможност за България да стане един от лидерите в Европа в сферата на изкуствения интелект и да участва в световната надпревара в тази област, припомниха от правителствената пресслужба. Визитата на Антонио Коща в България започна със среща с премиера Росен Желязков. Двамата разговаряха в Министерския съвет вчера. България ще продължи да бъде конструктивен, предвидим и надежден партньор в постигането на целите и приоритетите на ЕС, каза премиерът Желязков след разговорите. Коща от своя страна посочи, че присъединяването към еврозоната се основава на обективни критерии, като до момента всички са впечатлени от съществения напредък, постигнат от България, за изпълняване на различните критерии.
През март т.г. премиерът Желязков се запозна на място с работата на военните предприятия ВМЗ „Сопот“ и „Арсенал“ – Казанлък. „Изключително съм впечатлен от това, което видях – има много възможности и тези възможности се базират на Европейската индустриална отбранителна стратегия и програмата към нея, както и на база на финансирането, което в скоро време по различни начини и средства за набиране на капитал ще бъде достояние на производителите в Европа“, каза по повод днешните си посещения премиерът. Фактът, че притежаваме такива военни предприятия, в които работят хиляди души и които произвеждат всичко от суровината до готовото изделие, е повод за национална гордост, коментира тогава пред журналисти в Казанлък премиерът. Той подчерта, че в настоящата ситуация, в която се намира Европа, засилването на капацитета на военната индустрия е изключително важно – не само за отбраната на Европа, не само заради способностите на Европа сама да отстоява своите извоювани след Втората световна война права, свободи и разбиране за ценностната си система, но и за България, която притежава тези способности и може да развива както пазарите, така и собствения си отбранителен капацитет.
Ученици от Казанлък се включиха в инициативи на Държавното горско стопанство по повод 120-ата годишнина от началото на борбата с ерозията и пороите в България. Това съобщиха от Югоизточното държавно предприятие в Сливен.
Инициативите са и част от програмата на предприятието по повод 100 години Седмица на гората. Експерти от Регионалната дирекция по горите запознаха казанлъшките ученици с презентация, посветена на историята на противоерозионната дейност у нас и ролята на френския инженер-лесовъд Феликс Вожели – първи началник на създаденото през 1905 г. Бюро за укрепване на пороищата и залесяването. По време на срещата експертите обясниха причините и последствията от ерозията, методите за нейното овладяване, както и дългогодишните усилия на българските лесовъди за опазване на почвите и водите чрез залесяване. Бяха обсъдени най-често използваните дървесни видове и добри практики за възстановяване на увредени терени. След презентацията учениците се включиха в залесяване на два декара площ край язовир Копринка, засаждайки 200 фиданки от черен бор, бял бор, зелена дугласка, червен американски дъб, питомен кестен и дива череша. Експертите нагледно демонстрираха правилните стъпки при засаждането. В знак на почит към делото на Феликс Вожели бяха поднесени венци пред неговата паметна плоча от името на Регионалната дирекция по горите в Стара Загора и Държавното горско стопанство в Казанлък. В началото на месеца Държавно горско стопанство – Казанлък, Kметство Шипка, младежи и деца по проект „Еко академия“ на сдружение Младежки център за развитие (МЦР) „Взаимопомощ“ и доброволци на „Взаимопомощ“ и „Юнайтед Авангард Артист“ организираха залесяване в района на град Шипка. Именно там е направено първото залесяване в страната.
Четири театрални постановки ще се състезават за наградата „Комедиен хит на сезона“ в рамките на тазгодишните Чудомирови празници в Казанлък. Интересно събитие за казанлъчани ще бъде и гостуването на Гери Турийска, която ще представи в родния си град литературния проект „Пощенска кутия за приказки“.
Празниците ще започнат на 25 март, когато се навършват 135 години от рождението на Чудомир, а събитията ще продължат до 1 април. На 25 март в зала „Любомир Кабакчиев“, Общинският театър „Невена Коканова“ от Дупница ще представи постановката „Чудомир“ – „Весели разкази, одумки и драсканици от Чудомир“. На 26 март ще се състои премиерата на спектакъла „Любов и други бедствия … в офиса“ на местния Общински театър „Любомир Кабакчиев“, която е поставена специално за Чудомирови празници. На 27 март в Казанлък ще гостува Драматичен театър „Рачо Стоянов“ от Габрово със спектакъла по Франсис Вебер „Специалист по гафове“ на Николай Гундеров. На 28 март казанлъчани и гости на града ще имат възможност да се насладят на постановката „Остри завои“ от Ерик Асус на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен. На 29 март гост на казанлъшката сцена е Гери Турийска със своя литературен проект „Пощенска кутия за приказки“. В рамките на проекта всеки месец любители на късия разказ изпращат писма по зададена тема, а десет от историите се селектират и прочитат на живо. На 1 април ще бъде обявен тазгодишният носител на наградата „Комедиен хит на сезона“. Билетите за театралните постановки са вече в продажба на касата на Културно-информационния център на ул. „Искра“ 4. Организатори на Чудомировите празници са фондация „Чудомир“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ и Община Казанлък, която патентова Чудомирови празници.
По искане на Окръжната прокуратура, Окръжният съд в Стара Загора взе най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо двамата полицаи, обвинени в умишлено убийство на 47-годишен арестант в Казанлък.
Пред журналисти адвокатите на обвиняемите Валентин Димитров и Станимир Ченалов посочиха, че определението на съда ще бъде обжалвано в установения тридневен срок. Според адвокат Ченалов е разумно и нормално да се обжалва, защото това е мнение на първоинстационния съд и не всички доводи от тяхна страна са споменати в определението на съда. Не сме съгласни нито с квалификацията, нито с извода, че има опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление, коментира адвокат Димитров. На двамата служители на казанлъшкото Районно управление вчера беше повдигнато обвинение в умишлено убийство, извършено от длъжностно лице с особена жестокост, предвиденото наказание за което е от 15 до 20 години лишаване от свобода до доживотен затвор или алтернативата доживотен затвор без замяна. Те бяха задържани за срок до 72 часа с прокурорско постановление.
Случаят е от 26 февруари, а починалият мъж е бил задържан за кражба и по данни на обвинението е оказал съпротива при ареста. Той е починал по-късно в Центъра за Спешна медицинска помощ, където е бил закаран за прегледи от психиатър. Според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза причината за смъртта му е тежка съчетана гръдна и коремна травма. От прокуратурата добавиха, че макар мъжът да е починал по-късно, нанесените му травми са били несъвместими с живота. Възложена е и проверка на Районното управление в Казанлък във връзка със случая от вътрешния министър Даниел Митов.
Министърът на земеделието и храните Георги Тахов ще открие в Казанлък 11-ата Национална среща на земеделските производители в България.
Основни акценти са бъдещето на агрополитиката в ЕС, новите възможности и предизвикателства пред производителите през тази година, възможностите за инвестиции в сектора и държавните помощи с промени при директните плащания и инструментите за управление на риска. Производителите ще бъдат информирани по въпроси на устойчивото земеползване и ВЕИ инвестициите, влиянието на новите еврорегулации върху агробизнеса, както и за актуалните тенденции на зърнените пазари и адаптирането към климатичните промени.
Разнообразни културни събития включва програмата на тазгодишните Чудомирови празници в Казанлък, които ще се проведат от 25 март до 1 април и са посветени на 135 години от рождението на многостранния талант. Това съобщиха от фондация „Чудомир“.
За поредна година в нея са включени театрални постановки, литературни представяния, концерти, изложби, както и събития за деца. Празниците са посветени на живота и творчеството на известния писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир и се организират ежегодно от фондацията, едноименния Литературно-художествен музей и Община Казанлък. По време на празниците ще бъде връчена 56-ата награда „Чудомир“ за къс хумористичен разказ, както и 22-ата награда „Комедийният хит на сезона“, за която ще се състезават общо четири представления – на театрите в Дупница, Габрово, Плевен и на казанлъшкия Общински театър „Любомир Кабакчиев“. В Казанлък ще гостува и проектът „Пощенска кутия за приказки“, който обаче няма да се състезава за престижната награда за комедийно представление. В музей „Чудомир“ своите книги ще представят главният редактор на вестник „Стършел“ Михаил Вешим, Иво Сиромахов, Георги Тошев и местният общественик Лилия Димитрова. Програмата предвижда и академично присъствие в лицето на проф. Вера Бонева с нейния труд „Въобщественик: книга за Чудомир“, проф. Николай Аретов и проф. Алберт Бенбасат, които ще гостуват с книгата „Многообразният Чудомир в неговото време“ и проф. Пенчо Пенчев, който ще представи „Ако Адам Смит беше жив“.
За любителите на музиката на казанлъшката сцена ще гостува Андрей Гичев с концерта „Джаз стандарти“ и дуото Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка). Ще бъде представен концертът с популярна музика „Шекерова и фалшивите герои“, както и „Весели мелодии за весели хора“ с участието на Милица Гладнишка, Михаил Йосифов секстет и Васил Спасов. Празниците ще завършат с концерт на Студентски ансамбъл „Зорница“ – София. Културната програма предвижда и изложба с автопортрети на съпругата на Чудомир Мара Чорбаджийска, която ще бъде съчетана с представяне на първия албум-монография за нея. Ще бъде показана и експозицията „Жена“ с женски образи, излезли изпод четката на Димитър Чорбаджийски, като те не са типичните за него карикатурни изображения, а са класически творби. В зала „Иван Милев“ пък ще бъде открита изложбата „Приятели – 50 творби на Теню Пиндарев от колекцията на Илиян Дончев“.
Музей „Чудомир“ ще е домакин и на десетата научна конференция, посветена на делото на Димитър Чорбаджийски, за участие в която до момента има заявени 15 доклада. Сред останалите традиционни за празника събития са Националният конкурс за весела детска рисунка с международно участие „Малките нашенци“, Националният конкурс за хумористична литературна творба „Присмехулници“, изложбата „Шарен свят“ с рисунки на детска Арт школа „Живопис“ към Военен клуб Казанлък, както и детският конкурс за изпълнение на хумористична творба „Чудонемирчета“. В празниците отново ще се включат ученици от Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“, които ще изрисуват една от стените на Литературно-художествения музей с герои на Чудомир. Предвидени са и творческите работилници „Нежни вдъхновения“, както и традиционното Училище за карикатура, в което тази година преподаватели ще са Мая Чолакова и Валентин Георгиев от Секция „Карикатура“ към Съюза на българските художници в София. За най-малките по време на празниците ще бъде представена и детската книга-комикс “Веселите врабчета“ на младия автор Георги Гечев, като срещата ще бъде придружена и с работилничка. Според организаторите и тазгодишните празници включват в програмата си разнородни културни прояви, насочени към публиката от различни възрасти, а основната цел е да се отдаде заслуженото на един от най-видните автори и общественици, творили на територията на Казанлък.
Най-новата книга на дългогодишния журналист Ваньо Стоилов „Ноти от мелодията на живота“ бе представена за пръв път пред публика в казанлъшкия литературно-художествен музей „Чудомир“. Ваньо Стоилов се срещна с читателите заедно с директора на местния Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов.
„Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024“, разказа Ваньо Стоилов, който е кореспондент на „24 часа“ за област Стара Загора и се занимава с журналистика вече 45 години. „Героите в книгата са общо 41, основно спортисти и музиканти, но и дейци на културата. Подредена е на принципа на предаването „Спорт и музика“ на програма „Хоризонт“ на эБългарското национално радио – избрах този подход, тъй като това, което ги обединява, освен професиите им, е, че са хора, които заслужават да бъдат помнени. Наричам ги хора „с добавена стойност“, каза той. Авторът допълни, че някои от събеседниците му вече не са между живите. Книгата включва например интервю с лекоатлетката от Казанлък Петя Пендарева, която почина в началото на годината, както и с певеца Емил Димитров, певицата Маргарита Димитрова, лекоатлета Михаил Желев, бореца Никола Динев, знаменития футболист на „Берое“ Петко Петков. „Тази книга е като документ на времето, а в нея са събрани материали за хора, които наистина заслужават това“, каза Стоилов. Той посочи, че в основата е Иво Папазов-Ибряма. „Това е човек, който е национална ценност, а за него няма издадена книга. По тази причина събрах моите вече десетина интервюта с него и с тях дадох основата на този труд“, разказа журналистът. Интересно е и интервюто от 1980 година с Елисавета Багряна. Тогава бях студент, а това е и „най-лудото“ интервю, което съм правил, защото нямах никаква предварителна уговорка, а просто се появих в дома й – сега не бих го направил. Въпреки това тя не отказа, а освен интервю ми даде автограф и две непубликувани нейни стихотворения, едното от които е в книгата, коментира още Ваньо Стоилов. В сборника има още интервюта с двамата големи треньори на Берое Петър Хубчев и Ферарио Спасов, допълни той.
„За мен най-ценното е, че тези хора живеят в страниците на книгата ми“, подчерта авторът и отбеляза, че интервютата и материалите са публикувани така, както са писани в момента, в който са взети, посочена е дата и издание. И тази книга, както и предходните две, завършва с оптимистичен финал, каза още Ваньо Стоилов. Той напомни, че първата му книга „Милиони стъпала към Бога“ завършва с разказ за бялата лястовица, която се е излюпила в психиатричната болница в Раднево, а книгата „Сплав човешка“ – с разказ за Паметника на помирението в монтанското село Винище. „Оптимистичната история за третата книга е разказът за Върбинка Димитрова от село Илийно, община Омуртаг, която се ражда през миналия век без ръце и крака, но намира начин да живее достойно и, според силите си, нормално“, посочи той. По думите на Ваньо Стоилов интервюто е сред най-трудните журналистически жанрове. „За да го направиш, трябва да имаш представа за характера на събеседника си, а за да го предразположиш – да покажеш, че знаеш много за него. Добре е да подготвиш въпроси, но и да импровизираш в интервюто, също така е важно да говориш на езика на събеседника, както и да не допускаш той да води разговора, смята дългогодишният журналист. Имал съм много трудни разговори, но важното е разговорът да тръгне. Ако събеседникът е затворен, трябва да намерим ключа“, обясни той. За мен е много ценна възможността да се докоснеш до такива хора – техните постижения, било то в спорта, изкуството или в друга област, те са пример за подражание. Това ме обогатява, дава ми информация, която е най-важното за един журналист, отбеляза той. Според Ваньо Стоилов „основното, което трябва да знаят младите журналисти, е, че това не е никак лесна професия и ако си й отдаден, трябва да си отдаден докрай“. Тя дава и взима много, а човек трябва да знае кога да спре. Когато престане да ти бъде интересно, трябва да спреш, защото не можеш да представиш интересно нещата и на читателя“, каза той и допълни, че на него все още му е интересно.
Книгата се нарича „Ноти от мелодията на живота“, тъй като включва много музиканти, а от друга страна, като че ли много музика има и в спортните състезания – в ритъма, в начина, по който се провеждат, обясни авторът. „Нотите всъщност подреждат една партитура на живота, която е добре да е дълга и да звучи разностранно. Аз се стремя да се вслушвам в мелодията на моя живот, да ми доставя удоволствие и ако мога, да се забавлявам от това, което правя. Музиката трябва да е приятна“, каза той.
В своите книги Ваньо Стоилов се стреми да събере всичко ценно, което е писал през журналистическия си път. Пръснато по вестниците, написаното остава, но разпиляно, а ако някой се интересува не от мен, а от събеседниците ми, по-лесно ще ги намери в книга, обясни той и допълни, че има материали и идея за четвърти труд, но все още не подготвя такъв. И двете предходни книги на Ваньо Стоилов са отличени от Съюза на българските журналисти, като „Сплав човешка“ е носител на наградата на съюза „Златно перо“. Книгата „Ноти от мелодията на живота“ е издадена благодарение на „Арсенал“ АД в Казанлък, Община Стара Загора и „АЕS България“. След премиерата в Казанлък следват представяния в Стара Загора, Пазарджик и Попово.
Изложбата от конкурса „25-и национален годишен преглед на фотографското изкуство в България“ ще бъде представена в Музея на фотографията в Казанлък. Това съобщават от културния институт в официалната си Фейсбук страница. Експозицията е с нов формат и ще бъде открита в Града на розите на 6 февруари.
„Фото Академика 2024 е второто събитие от 15-и европейски месец на фотографията, а по повод 25-ата си годишнина Националното сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“, които са организатори на конкурса, са отправили към участниците призив да покажат как могат да творят и разказват умело чрез образи в серия. Сериите са били разделени в две направления – артистична фотография и репортажна фотография, което допълнително е провокирало както млади творци, така и много от доайените във фотографския живот в страната, посочват организаторите, цитирани от казанлъшкия музей. Сериите са снимани както с цифрови апарати, така и с аналогови, а силен акцент на изложбата е поредицата „Измамна красота“ на казанлъшкия фотограф-художник Александър Иванов. Сред наградените серии, които ще гостуват в Музей на фотографията, са още “Портрети на моите приятели“ на ф.х. Нели Гаврилова, „Аз, Манекенът“ на Божидар Генков, „Съзидание“ на Генчо Петков, „Сумрак“ на Дориян Тодоров. От жанра на репортажната фотография ще бъдат показани сериите „1989 – Паметната година, в която се разпадаше Източния блок“ на ф.х. Тихомир Пенов, „Код 3“ на Стефан Каменов, „Лясково“ на ф.х. Николай Василев, „Аплодисменти“ на ф.х. Соня Станкова, „На руския пазар всичко е спокойно“ на Димитър Марков и „Maverick“ на Ваньо Димитров. Журито през 2024 г. бе под председателството на ф.х. Явор Попов и с членове ф.х. Надежда Чипева, ф.х. Гаро Кешишян, Надежда Павлова, Боряна Пандова и Димитри Стефанов. Изложбата ще остане в Музея на фотографията в Казанлък до 20 февруари.
„Гладните бунтове от 1918: Социалната криза и женски протести през Първата световна война“ е тема на предстояща лекция в Художествената галерия в Казанлък, която ще се състои на 18 януари. Това съобщават от културния институт в официалната си фейсбук страница.
Гост-лектор ще бъде ас. Кристиан Стефанов от Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките, който ще запознае посетителите с една малко позната страница от българската история – вълната от женски гладни бунтове през 1918 г., с фокус върху най-мащабния протест в Сливен. По време на лекцията гостите ще научат как войната довежда до дълбока социална криза в България, защо именно жените застават начело на протестите, както и какво се случва по време на Сливенския бунт от май 1918 година. Лекцията е част от съпътстващата програма на изложбата „Глад“ и поредицата „Събота в Галерията“. Кристиан Стефанов е асистент в Института за изследване на населението и човека към БАН, с фокус върху политическа социология и социология на етничността. Входът за събитието е свободен.
