Архив на категория: Интервю

Димитър Никленов: В Мъглиж се чувствам свободен и ценен

Интервю на Живко ТЕНЕВ

Димитър Йорданов Никленов е роден на 3.Х.1949 г. в с. Црънча, Пазарджишко. От 1975 до 1992 г. работи в Радио Стара Загора като сътрудник в редакция и водещ на детско предаване. Директор на регионалното сп. „Панорама свят”. Основател и главен редактор на младежкия в. „Хей, момиче”. Ръководител на клуб „Млад писател” към Народно читалище „Родина 1860″, Стара Загора и вестник „Teens paper” при НЧ „Родина 1860″. Автор е на десетки книги за деца, сценарии за телевизионни филми, излъчени по БНТ, радиопиеси и драматизирани приказки за БНР и Радио Стара Загора. В момента живее в град Мъглиж и работи като отговорен редактор на вестник „Мъглижки нюанси”.

Децата много често са в епицентъра на Вашето творчество, коя е тази енергия, която Ви вдъхновява за това?

Може би желанието ми децата да изживяват своето детство като свободни и наобиколени от добри приятелства и вълшебства най-вече ме вдъхновява повече от четирисет години да пиша за тях. Винаги съм се стремял с моите приказки, разкази, пиеси и новели да пресъздавам сюжети и случки, с които да накарам малките читатели и зрители да мечтаят, да разбират кое е добро и зло и най-вече чрез моите герои да се изграждат като щастливи и свободни личности. От многото срещи, които съм имал с тях, винаги съм се възхищавал на тяхната искреност, свободолюбие, въображение и желание да попадат в непознати светове. Това ме е вдъхновявало да продължавам напред и да създавам нови произведения за тях. Много често използвах и тяхното въображение. Така се роди новелата „Преследване на лунна светлина”, създадена по истинска случка и от любовта на моите герои да бранят българските исторически ценности.

Кой е най-яркият Ви детски спомен?

Много са спомените, които дълбоко са останали в моето съзнание. Израствал съм в полупланинско село, където всички деца като малки ежедневно помагаха на родителите си в отглеждането на тютюна и в кърската работа. Но и когато бяхме свободни, безкрайните игри не спираха до късна вечер, като дори понякога завършваха с бели. Често бродехме из планината, най обичах да се възхищавам на планината, която ми изглеждаше огромна и величествена. На едно затулено място край реката имаше стара воденица, която ме привличаше със своята загадъчност. Често се промушвахме в нея, оглеждахме огромните воденични камъни и току някой кажеше някоя страховитост, след което веднага хуквахме към селото. Много по-късно някои от тези спомени станаха приказки и влязоха в първата ми книга „Трите врабчета”, която излезе в 14-хиляден тираж.

Същевременно пишете и за възрастни, кое е по-трудното?

За деца се пише по-искрено, защото децата разбират кое е фалшиво и неискрено. Но не съм привърженик и на теорията, че за деца се пише по-трудно. За мен писането за деца и възрастни е преди всичко творчески процес, към който се стремя да бъда отговорен, точен и искрен. В повечето мои произведения предпочитам да се базирам на истинската действителност и това за мен е по-доброто. Много пъти в творбата ми, предназначена само за деца, се промъква и сюжетна линия за родителите и тяхното отношение към случващото се с моите герои.

Обучавате децата на творческо писане, а Вие от кого сте се учили и продължавате да се учите?

Имал съм възможност да познавам много талантливи хора, от които съм се учил и продължавам да го правя. Творецът непрекъснато иска да опознава и да наблюдава това, което става около него. В началото, когато започнах сериозно да се занимавам с литература, имах късмет да бъда в среда с добри и можещи хора – писатели, артисти и режисьори. От всеки съм получавал съвети и никога не съм ги подминавал с пренебрежение. Така с времето трупах опит и се чувствах сигурен в това, което създавам. Не бих забравил общуването с Лъчезар Станчев, Радой Киров, Благовеста Касабова, Стефан Поптонев и поетесата Петя Йорданова, с режисьорите Константин Варадинов, Съби Събев и още много други от различните поколения било в приятелски разговори или пък при участията им в наши издания и конкурси.

Съвременният писател и медиите – тази среща неизбежна ли е и кой има повече полза от нея – писателят, медиите или публиката?

Писателят без медиите не би имал бързо възможност да популяризира своето творчество. Несъмнено аз ценя преди всичко книжния носител, който съществува от векове и никога няма да престане да съществува, но книгоиздаването е по-бавен процес, а сегашните автори искат колкото се може по-бързо техните произведения да достигнат до читателите. А чрез медиите това става успешно.

По какво се различава един измислен сюжет от реално взета житейска история?

Всеки автор, който се занимава с писателска дейност, се базира на определени сюжети и литературни похвати. Моето предпочитание е да пресъздавам истории от реалния свят. Стремя се да правя това предимно в драматургията. Мисля, че историите, разказани от един измислен свят, са по-скоро за развлечение и поука. В приказките ползвам предимно сюжети от съвременния свят.

Как мислите, възрастните обичат ли приказки?

Като се има предвид, че книжките с приказки се купуват повече от възрастните, било то като подарък за своите деца или внуци или да им ги четат вечер, мисля, че те обичат този жанр. И не само за това. Чрез приказките възрастните си спомнят своето детство, а има и такива, които, макар и късно, сега откриват необходимостта да четат приказки и така, дори и на тези години, се откъсват от сложното ежедневие.

Гледате ли турски сериали и какво е мнението Ви за тях?

Преди време беше преведена моя детска пиеса на турски език. Така че с преводача установихме взаимен контакт, който доста ми разказваше за тяхната култура и изкуство. Участваше в телевизионни реклами и заради това познаваше доста актьори. Говореше ми за тяхната работа и така добивах някаква бегла представа за тях. Оттогава, когато имам време, гледам сериалите им, макар че често сценариите им са еднотипни, но актьорската игра е перфектна, дори да играят в сапунки.

Кои истории могат да бъдат силно вдъхновяващи?

Вдъхновяващи истории са тези, които са истински. Талантът на един автор му помага до определен момент. После трябва да продължи да работи всеотдайно и да има отговорност към процеса. Може би тогава се получава нещо успешно. Необходимост е да създаваш онова нещо, което ще ти носи не само успех, но и удовлетвореност от свършената работа, а това се постига с денонощен труд.

По какъв сценарий се движи съвременният свят?

Ако мога да го нарека сценарий, бих употребил „блуждаещ сценарий”, който изисква голяма организация, да се раздават бонуси и помощи на интелектуалците, защото само те умеят да пишат сценарии. Но да се изгради сюжетът на един съвременен сценарий, е необходим драматичен конфликт. Оглеждайки се наоколо, сякаш всички са се изпокрили някъде, а за да обрисуваш нечий образ, той трябва да се появи. Затова ще преминем на варианта „художествена измислица”.

И да се върнем отново на земята, какво място е за Вас Мъглиж? Няма нищо случайно, когато човек следва своето вътрешно чувство. Радвам се, че успях отново да попадна на място, където се чувствам свободен и ценен. И това го дължа на човек, който е духовно извисен и държи Мъглиж да стане добро място за живеене, да има повече култура, защото тя е онова вълшебно нещо, което облагородява хората. Аз вярвам на този млад човек, който управлява община Мъглиж и е нахъсан да осъществи всички свои планове.

Ивайло Крачолов: Изпращаме една година на крайностите

Интервю на Живко ТЕНЕВ

Ивайло Крачолов е за първи мандат кмет на община Чирпан, издигнат от ПП ГЕРБ. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „История”. Специализирал „Политология” и „Музейно дело”. Завършил и специалност „Право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е „Международно право”.

Бихте ли ни нахвърляли с няколко думи как ще приключи годината за община Чирпан?

Това бе една година на крайностите. От една страна беше белязана с един тежък старт от гледна точка на противоепидемичната обстановка, която до голяма степен нарушава ритъма, който сме си наложили. На второ място бе провеждането на три избора за една година – парламентарни и президентски, нещо което е без аналог в новата ни политическа история и което няма как да не окаже влияние в работата на общините, защото ние сме в пряка връзка с това, което се случва в държавата. Но въпреки всичко, като финал на годината аз мога да кажа, че за нашата община това е една изключително успешна година. Първо, защото успяхме с екипа ми и с работата на Общинския съвет, както и с доброто взаимодействие с институциите по целия вертикал, както с правителството до април месец, така и с двете служебни правителства след това, онова, което ние бяхме си поставили като програмна цел по изпълнение на Програмата за управление за четирите години го изпълнихме в пълнота, така както искахме и бяхме заложили. Доволни сме, че не се наложи да отлагаме нищо във времето, да го забавяме и това за мен е най-положителното, защото в крайна сметка независимо каква е кризата мандата на един кмет си върви с обратно броене от момента, в който той се закълне.

Как виждате себе си през очите на хората за изминалите две години?

Хората, в интерес на истината, не знам доколко си дават сметка, защото, когато даваш оценка за една свършена работа, трябва да вземеш и отправната точка, от която се тръгва. Първо, защото община Чирпан беше в едно много тежко финансово състояние в началото на мандата, отделно натрупването на всичките тия кризи, но въпреки всичко, аз мисля, че нашата община изпраща една успешна година в няколко направления. Първо по отношение развитието на инфраструктурата. Без аналог за последните 40 години са средствата, които се вложиха и продължават да се усвояват в областта на инфраструктурата, както подземна, така и надземна. Вложихме над 1 млн. лева, благодарение на доброто ни взаимодействие с Министерството на образованието за спортна инфраструктура в базите на нашите училища. Откриваме чисто нова спортна зала във второто по големина училище. Четири площадки изградихме, три от които с финансиране от Министерството на образованието, една през Местната инициативна група и една с дарение. Говоря за спортни площадки с изкуствена трева. На практика останаха две училища в селата, за които ще се погрижим и следващата година. До края на следващата година няма да имаме нито едно училище без спортна площадка с изкуствена трева за развитие на масовия и на ученическия спорт.

Отделно тази година е изключително успешна по отношение на работата по привличане на инвеститори, нещо което е жизнено важно за нашите съграждани. Това е основният акцент в работата на един кмет – привличането на инвеститори. Ние обърнахме тренда, както се казва, и ако нещата бяха в един много негативен аспект през последните 10-15 години, сега определено инвеститорският интерес към Чирпан е много сериозен. Това започва осезаемо да се чувства. Дори днес бяхме на първа копка за изграждане на производствена и складова мощност на едно от новите предприятия в Чирпан. И до месец март там ще бъдат открити още 50 работни места.

Имаме интерес и от сериозни международни инвеститори, които буквално в следващите месец-два ще стане ясно, те избират в момента между Чирпан, Стара Загора и Хасково като място за инвестиция. В момента борбата, която водим за да ги привлечем е много драматична и всеки кмет полага максимални усилия. Така, че това е другото, което вече е една светлина, която се вижда определено в тази насока.

Споменахте за отправна точка, коя е Вашата отправна точка?

Аз заварих общината с един 100% санкциониран проект за воден цикъл и реално с 26 млн. лева задължения. Тази година, само преди месец ние приключиме отношенията си с Фонд „Земеделие”, а община Чирпан беше дадена на НАП за да се изтеглят 14,5 млн лева от Фонд „Земеделие”. Аз съм погасил задълженията си към тях и на практика имам погасителен план за останалите 4,5 млн лева. Ние вече дишаме спокойно и можем да кандидатстваме по проекти, защото в община Чирпан основния ресурс от европейски средства може да се тегли през Министерството на земеделието по Мярка 7,2. Ние ще се опитаме, едни проекти, които са получили точкуване от 2016 г., но са извадени заради това, че сме имали негативен проект, да ги спасим и да бъдат финансирани. Много реална е възможността за това.

Има ли Община Чирпан приет План за интегрирано развитие и ако е така, кои са най-важните пунктове в него?

Ние бяхме една от първите общини в България, която прие плана си в срок. Аз миналия октомври месец имах План за интегрирано развитие, който е съобразен с всички изисквания на Областния план, както и на Плана за развитие на Югоизточния район и съм в абсолютна готовност. В момента масово проектирам и отделям пари за проекти в работна фаза, за да мога да съм готов за новия програмен период.

Кои са най-важните проекти, които планирате да реализирате?

Сред най-важните проекти са тези свързани с инфраструктурата, защото за съжаление, през този програмен период, който приключва догодина, Чирпан на практика няма спечелен и реализиран проект, особено по Мярка 7,2, което доведе до това, че изостанахме в инфраструктурното си развитие. Така че в момента проектираме основно улична мрежа и регулация, не само в града. Започваме да проектираме в селата. Един от най-големите ни четвъртокласни пътища, които свързват общинския център с 3 села в момента също се проектира за новия програмен период. Отделно проектираме в областта на образователната инфраструктура, имаме училища, които не са санирани и които ще санираме в новия програмен период. Проектираме три от големите си паркове, ние сме град, който има хубави паркове, но откакто са построени, повече от 50 години те не са реновирани. В момента проектираме три от тях, така че да можем да кандидатстваме с един голям интегриран зелен проект.

Другото, което е свършено тази година, ние финализирахме два проекта. Единият е за рекултивация на депото. Вече сме с рекултивирано депо за неопасни битови отпадъци. Миналата година завършихме, а тази година вече и прехвърлихме на ВиК Асоциацията пречиствателна станция, така че ние вече отговаряме, знаете, Европейската комисия имаше срок с определен гратисен период пред всички общини да се закрият депата, да имат инсталации за отпадъчни води. Ние в това отношение вече покриваме изискванията на 100 %.

А как се справяте с Ковид кризата, да го кажем така „болна” ли е болницата в Чирпан?

Ако го разбирам като подтекст дали е финансово стабилна, трябва да ви кажа, че благодарение на добрата ни работа с управителя, поздравявам целия му екип, както и джипитата в града, болницата ни в момента финансово стои много добре, за разлика от други години, когато имаше доста просрочени задължения. Трябва да кажа, че тази и миналата година болницата ни е в плюс, не е в минус. Аз избягвам да казвам, че една болница може да бъде на печалба, защото в голяма степен това означава, че хората боледуват много. Нашата болница, благодарение на добрата реорганизация и добрия менидмънт, който се създаде, в момента е с едно много добре работещо Ковид отделение. Бяха спасени десетки животи, което е най-важното. Болницата ни в момента е в добро финансово състояние, продължаваме да инвестираме. Закупихме миналата година нов скенер, чисто нов рентгенов апарат, които бяха изключително важни по отношение диагностиката на ковид, което позволи и добро заплащане по пътеките, които даваше здравната каса. Голямото предизвикателство са лекарите и медицинските сестри. Върху това работим заедно с управителя на болницата. Иначе болницата ни в момента доказа огромната нужда, която има населението. Тя обслужва две общини – Чирпан и Братя Даскалови.

Какво правите за децата от община Чирпан?

Ами аз споменах вече, един от акцентите това са младежките политики и най-вече да инвестираме в образователна, в спортна инфраструктура. Ние започнахме да изграждаме първите велоалеи. До всъпването ми в длъжност в Чирпан нямаше един метър велоалея, аз до края на мандата си ще имам завършени два лъча в Чирпан, отделно за следващия бюджет, аз го презентирах за следващата сесия ще предложим отпадане на таксата за детските градини в града, като един жест към младите семейства. Така че всичко, което можем като опции по отношение на младежките политики го правим.

Чирпан е град с много стари културни традиции, Вие какво правите за да ги поддържате?

Да, Чирпан е град с изключително богати културни традиции с наложени имена в различните изкуства. Малко като че ли в последните десетина години, така позабравени в целия този аспект, сега преобръщаме тотално политиката по отношение на културата и вече това е факт. Правим едни много сериозни и мащабни събития, които се случват. Още по-интересни планираме за следващата година в партньорство със Старозагорската опера. Тази година се надявам противоепидемичната обстановка да позволи да възстановим отново едно голямо надпяване и надсвирване „Гласове и ритми от Тракия” в манастира в Златна ливада на 2-ри май. Предвиждаме една научна конференция по повод онези дадености, като най-стария манастир в Европа, начело с академик Росен Милев. Имаме вече заявено и международно участие в нея.

Подготвяме един голям фестивал на лавандулата. През лятото планираме едно много интересно събитие със Старозагорската опера. Дай Боже да можем да го осъществим! Имаме един недостроен културен дом в центъра на града, който от 50 години близо не е мръднал. Тъй като там също ще имаме развитие и работим по неговото бъдеще. Вероятно това ще бъде първият и последен спектакъл в него. Искаме вътре в недостроената сграда да направим едно представяне на спектакъла „Атила” на Старозагорската опера, което ще бъде без аналог. Подобно нещо не е правено досега в страната.

На 6-ти септември, когато е Празника на града възстановихме една традиция, която бе прекъсната преди близо 40 години – заря по повод Деня на Чирпан. Между другото, Чирпан е градът, който има най-много дан за Съединението, за съжаление поради една или друга причина, това е малко известно за българите. Всъщност Иван Андонов, Георги Данчов и всички онези извършители и идеолози на Съединението на практика са чирпанлии. От Чирпан тръгва и четата, която реално дава единствените жертви в Съединението. Шест човека са загинали тогава – един сливналия и пет чирпанлии. Затова ние искаме това да го покажем на всички българи, за да знаят, че всъщност нашия град е един от градовете с най-много принос в този акт на Съединението. Много е богата програмата за 6-ти септември – ще има заря, ще има спектакъл на Старозагорската опера под диригентството на на Негово високопреосвещенство Старозагорския митрополит.

След това имаме едни културни празници, свързани с големия чирпански художник Никола Манев. Предстои ни пленер по живопис, на негово име и ще му дадем старт тази година. Предвиждаме тази година да направим и един голям Международен винен фестивал, защото Чирпан е един от най-винарските райони в България. Много по-различно от всичко, което досега е правено в страната, с участие на производители от България, Турция, Ниш, който е най-развития винарски район на Сърбия. Очаквам потвърждение на представители от Македония и Северна Гърция, така че се надявам това да се случи. Тази година го отложихме заради пандемията, защото точно в края на септември тръгна кривата нагоре.

А какво всъщност ще се случи с недостроения културен дом, за който споменате?

Концертът е само едно намигване към публиката. На практика, ние от една година работим по въпроса. Първо намерихме всички наследници на авторския колектив, който го е проектирал, защото те държат авторските права върху проектирането. С тях всичко вече е договорено, в момента тече обследване на самата постройка, за да разберем какво е нейното състояние към момента. Аз очаквам до март месец при нас вече да е самото становище, което ще ни даде два варианта, които се обсъждат в момента. Единия от тях е укрепване и довършване – имаме визия откъде ще намерим средствата, защото най-лошото в момента е това, че Чирпан няма концертна зала, което е абсурдно. Другият вариант е събаряне и построяване на нова, много по-модерна и по-функционална и футуристична сграда. Но това най-напред ще го проучим като резултат и мнение, след това ще направим публично обсъждане. Моята цел е до следващото лято вече да сме решили по кой от пътищата ще тръгнем, след като хората си кажат мнението и след като мине като решение на Общинския съвет. Аз тогава ще споделя и моето мнение по въпроса, затова търся една много широка палитра от становища, както на архитектите, така и от творците. Примерно с директора на Старозагорската опера, влизахме вътре и гледахме. Той ми подсказа на какво да наблегнем, какво да видим, защото тя една сграда не е само до това да я довършим. Ние после ще трябва и да я издържаме. Имайки предвид възможностите на една община като нашата възниква въпросът ако я завършим в този вид, дали ще бъде после и най-удачния вариант за поддръжка. Защото по наши груби сметки издръжката й за една година ще струва над 600 000 лева. Дали това е по силите на общината и дали това ни трябва. Дилемата е да я съборим ли, или да я направим съвсем нова, със съвременни материали, тип енергоефективна сграда, която до голяма степен да се самоиздържа като енергоносители. Аз по скоро съм привърженик на втория вариант, защото първо в този си вид тя е и доста архаична като архитектура, но това решение ще го вземем заедно с нашите съграждани и с общинските съветници.

А с родната къща на Георги Данчов – Зографина какво ще се случи?

Там върви една дарителска кампания, тази година ни беше малко по-трудно и заради политическите, икономически и здравни проблеми, но вече сме набрали една сума, почти 30 000 лева. Там трябва да стигнем малко над 80 000 за да я откупим. Аз имам вече разговор със собствениците и те са изтеглили обявата за продажба. Ще ни изчакат докато съберем парите. Целта ми е наистина до края на следващата година ние да сме готови със средствата и да я закупим. Това, което предварително направихме, поискахме една комисия от Националния институт за паметниците на културата за да я огледа, да каже какво ни чака след това, защото ще й трябва един много сериозен реставрационен ремонт. Така, че аз се надявам следващата година да я придобием и за по-следващата вече да вървим към осигуряване на средства за реставрация. Идеята там е тя да стане част от Историческия музей и да бъде открита постоянна експозиция на Георги Данчов – Зографина и Национално-освободителното движение в Чирпан. Защото там всъщност е създаден комитета на Васил Левски в Чирпан.

Как се справяте с демографската криза?

Демографската криза навсякъде е еднаква. В градове като нашия, за да се справят с демографската криза означава да се преборим максимално, младото население да не изтича към големите градове. Аз затова ви споменах една от първите стъпки е да създадем максимални условия на младите хора да се чувстват комфортно в нашия град, т.е. хубави игрища, добре уредени детски градини, спортни бази и да не им липсва нищо, което го има в големия град. В същото време, разбира се, за младите родители да бъдат осигурени работни места. Аз затова казвам, че в големите градове акцентът е привличането на инвеститори и разбира се социални политики, такава, каквато е примерно освобождаването на младите хора от такси за детски градини. При нас не е голяма – 18 лева, което е символично на фона на издръжката на едно дете, но това е жест и показателно какво е отношението на ръководството и на Общинския съвет към младите хора в града.

Какви социални проекти имате насочени към възрастните хора?

Имаме „Социален асистент”, който върви много добре. Имаме и доста обхванати възрастни хора. Стартираме веднага след януари месец, досега в Чирпан не е реализирана Програмата „Топъл обяд”. Тя ще обхване може би над 1 000 човека, които отговарят на изискванията и са изявили желание, така че всяка една възможност, която се отваря през социалното министерство я използваме. Готви се и нов пакет, който ще бъде пуснат е ще можем да реализираме през общините или чрез неправителствени организации. Така, че ние сме в пълна готовност. Екипът ми в това направление е изключително млад, но натрупал вече опит в това отношение и аз смятам, че няма да има перо, което да не можем да усвоим, и в което да не се включим.

Какво ще си пожелаете до края на мандата?

На първо място да сме здрави заедно с всички съграждани и жители на община Чирпан, това в момента е може би най-актуалното и най-важното. Искам да ги помоля за малко търпение, защото хората са доста нетърпеливи, а в момента даденостите са такива, че не всичко става бързо и веднага. Изисква се упоритост, изисква се търпение, но когато сме заедно, когато аз чувствам тяхната подкрепа, смятам, че това, което сме си набелязали ще се случи. Чирпан е един страхотен град, на възлово място, без аналог в България, единственият град, който е на две магистрали и имаме 4 възела, които реално ни обслужват. Аз смятам, че има много перспектива в този град, просто с общи усилия трябва да си го подредим, както се казва и да му сложим една по-съвременна рамка за развитие 

Николай Митков: Време е да обърнем повече внимание на селата

Интервю на Живко ТЕНЕВ

Николай Митков е кмет на община Първомай издигнат от БСП. Магистър по стопанско управление и администрация от УНСС – София. Работил е в Областното пътно управление като заместник директор. Няколко години е началник отдел в голяма пътно-строителна фирма. Бил е заместник кмет в община Първомай. Женен е, има две дъщери.

Има ли Първомай приет план за интегрирано развитие на общината и какви са най-важните пунктове в него?

Да, той обхваща развитието на общината във всичките й сфери. Включително е направен анализ на икономиката в областта на селското стопанство, преработвателна промишленост и други сфери, които са заложени в общината. Този месец приключваме и вече ще бъдем сред общините, които ще имат Общ устройствен план. Разработен е, приет е от Общинския съвет и на негова основа се дава право на общината да кандидатства по различните оперативни програми, включително и в националните програми, защото без такъв план за интегрирано развитие ако не са включени и не е обхванато това, за което кандидатстваме няма и финансиране.

Кои са най-значимите проекти, които сте реализирали в общината?

Общината реализира проекти, финансирани по две направления  – от бюджета, а също така кандидатстваме по Оперативни програми от Европейския съюз или национални програми. По тази линия поне в последната година направихме доста основни ремонти на улици, тротоарни настилки и имаме финансиране от държавата на училищата в селата Искра и Караджалово. Има финансиране и за СУ „Асен Златаров”. В момента стартира изпълнението на проект по Фонд „Земеделие” за детската градина в Първомай и село Любеново за около 500 000 лева. През годината освен уличната мрежа получихме и финансиране по Програмата за бедствия и аварии за почистване на речни корита в село Караджалово. Направихме ремонт на една от основните улици в квартал „Любеново”. Със собствени средства сме обновили детски площадки в града. Имаме спечелени 8 проекта по ПУДООС за детски площадки и кътове за отдих, включително и детски градини.

Това, което предстои, имаме одобрен проект от Фонд „Земеделие” за една отсечка на улица „Братя Миладинови” в квартал „Любеново”. Имаме също средства, отпуснати от Министерския съвет за ремонт на улици в квартал „Дебър” за 1 200 000 лева. Имаме готовност и за основен ремонт на Детската градина в село Виница. Приключваме един ремонт за който ни бяха отпуснати средства за изградената вече пречиствателна станция, която поради различни причини преди моя мандат не е била предадена за експлоатация на ВиК оператора, както е било предвидено и след 4,5 години забавяне вече сме на финала за приемането й от ВиК Асоциацията, което също беше една голяма тежест на общината, защото разхода по нея е с общински средства. През тези 2 години обърнахме повече внимание на града и градската част, но за следващата година предвиждаме да се отпуснат и малко повече средства за селата.

Имате ли спрени проекти заради Ковид кризата?

Не, нямаме, имаме доста социални проекти, които са свързани с Ковид кризата. Това е „Топъл обяд”, който е удължен даже до средата на следващата година. Вървят три социални проекта  за подкрепа на хора, които са социално слаби и не могат да се обслужват сами.

Как се отразява демографската криза на община Първомай?

Първомай е засегната от демографската криза както всички други общини от страната, които са близо до големи градски центрове като Пловдив, Стара Загора и Хасково. Много от младите хора се ориентират към големите градове и предпочитат да останат в тях. При тая Ковид криза се забеляза и един друг процес при който започна търсене на имоти, предимно по селата, където се закупуват къщи и много млади семейства или се връщат по време на почивните дни, отпуските си и пандемията.  Така че процесът е само изтичане, но и на връщане към малките населени места.

Децата са бъдещето на всяка една община, какво се прави за тях в община Първомай?

На децата би трябвало винаги да обръщаме най-много внимание и даже моето виждане е да се насочват средства приоритетно към детски школи, дали спортни, дали по изкуства, дали по танци, за мен това е важното, защото без децата няма как да очакваме, че даден град или държава ще има някакво бъдеще и ще се развиват. За детските градини в общината смея да твърдя, че са в добро състояние. Има няколко, където има какво да се желае, но децата се отглеждат в добра обстановка. Таксите не са толкова високи, а много от семействата се възползват от облекчения и не плащат такси, по даден критерий държавата го прави това нещо. Смея да твърдя, че като за община, която има 13-14 детски заведения, всички са в добро състояние и посещаемостта е добра. Имаме, както ви казах, и много спортни школи, където децата се занимават с футбол. Първомай е известен с Клуб „Атлет”, където пък се тренира бадминтон и вече имаме завоевания на национално и европейско ниво. Имаме и шампион по източни спортове, където децата също имат титли на европейско и държавно ниво. Имаме и школи по танци, по изобразително изкуство. С две думи децата са ангажирани. Сградният фонд на основните училища в Първомай също е добър. В града имаме четири училища.

Какво се прави за културата в община Първомай?

Първомай е с много добри и стари традиции в областта на културата. Искам да кажа, че културния живот не е замирал никога. Читалищата при нас са живи. Във всяко село има читалище и много от тях през годините развиват и увеличават дейността си, като обхващат и по-млади и по-възрастни хора. Образцово народно читалище „Св. св. Кирил и Методий” в Първомай провежда много сериозни мероприятия през годината.  Това са „Празника на виното” през февруари, Майските културни тържества, които продължават цял месец. Те са свързани и с празника на града. През септември имаме надсвирване на народните оркестри. През октомври връчваме две литературни награди в Месеца на поезията.  Това са Националната литературна награда на името на „Георги Караславов” и още една награда „Слав Христов Караславов”. Разбира се, през цялата година се провеждат различни концерти и се играят театрални спектакли. Всяка година имаме и собствена постановка на нашия самодеен театър, който участва в различни театрални фестивали, които се организират в страната. Имаме руски ансамбъл „Иванушка” и народен ансамбъл към читалището. Той има и детска художествена школа. Отделно от това всяко училище си има своя културна политика, която следва и развива.

Готови ли сте с новия бюджет на общината?

Започнахме подготовка за новия бюджет, но за първи път общините са изправени в една ситуация, при която в декември месец няма да има приет държавен бюджет, а процедурата е такава, че изисква първо да се приеме държавния бюджет за да можем ние да стартираме разработка на нашия бюджет, пък и той все пак трябва да се приеме от Общинския съвет. И сега очакваме бюджета на държавата и нейното виждане за общините. Разбира се, през Националното сдружение на общините очакваме по добри възможности, защото са проведени разговори в такава посока. Говоря за евентуално увеличаване средствата на общинските бюджети, тъй като през тия години на общините постоянно са им вменявани допълнителни функции, а и потребностите на хората са вече по-големи. Особено в частта за целевите средства, които се отпускат за ремонт на сгради, за ремонт на пътища, на улично осветление.

Когато говорихме за проектите, голяма част от уличното осветление се стараем с наши средства да бъде подменяно. Общините изпитват много големи затруднения, особено и със сметките за ток, които се увеличиха драстично, а това води до разходи, които ние не сме ги калкулирали предварително в бюджетите си и без подкрепа от държавата няма как да оцелеем.

Иначе новият бюджет, аз ви казах, че се стараем да се съсредоточим повече в инфраструктура, тъй като дълги години по различни причини не са се случвали текущи ремонти на тротоари, на улици, на улични мрежи, водопроводи и хората очакват наистина и се радват, когато се направи обновяване на дадена улица.

Какво ще си пожелаете да се случи в община Първомай до края на мандата? Аз си пожелавам първо да са здрави всички, да отмине тази пандемия, защото покрай нея се промени начина на живот на всички нас и начина на работа вече е по-различен. По-ограничени са възможностите за развиване на дадена дейност. Първо да са здрави всички и да имаме търпението и желанието да се случат  всички неща които хората от общината очакват. А хората искат основно много малко и простички неща – искат да имат добра инфраструктура, да е добро сметосъбирането и да има улично осветление, за да могат да се чувстват нормално в града, в който живеят. Всичко това се случва и с разбиране от Общинския съвет. Благодарен съм, че от тяхна страна общинската администрация има разбиране и във вижданията си и за строителството, за ремонтите и всичко, което правим. Аз се старая всичко да бъде достатъчно открито и прозрачно, за да могат да са спокойни всички, че всичко това, което се прави, се случва по нормалния начин. Може би сме един от примерите, което сега вече и в държавата се случва, че поне това мнозинство и хората, които подкрепят общинската администрация са хора от различни политически спектри, от ляво, от дясно, от центъра и това което ни обединява и допирните точки, където сме намерили са именно проблемите на хората. Важните проблеми – ние не искаме да се убеждаваме левия да стане десен или десния да стане ляв или да мъчим да се унищожим и да намалим влиянието си- Нека всеки да може да ходи до избирателите и до хората и да казва, че се прави това и това, и хората да са доволни от това, че се прави, а вече те си преценят кого ще подкрепят или няма да подкрепят.  Смятам че и през следващите две години ще бъде така, да работим наистина открито и със спокойствие, за да може да се случват тези неща и хората в крайна сметка смятам, че ги оценят. И малкото, което се направи, се вижда, че е хубаво и го оценят.

Аднан Йълдъз: Опитваме се да задържим младите в Стамболово

Интервю на Живко ТЕНЕВ

Аднан Йълдъз е кмет на община Стамболово за първи мандат. Роден е на 30.10.1981г. Завършил висшето си образование в Университета „Докуз Ейлюл” в гр. Измир, специалност „Финанси”. По-късно придобива и магистърска степен със специалност „Публични финанси” в  УНСС – гр. София. От 2007 г. е работил в Държажен Фонд „Земеделие” гр. Хасково. От 2019 г. е кмет на община Стамболово.

Имате ли приет План за интегрирано развитие на общината и какви са най-важните пунктове в него?

Да, община Стамболово вече има приет план за интегрирано развитие. Основното, на което залагаме в него е той да е възможно по-всеобхватен, като идеята е да не се превърне в пречка за някои проекти, които предстоят в бъдеще.

Кои са най-значимите проекти, които сте реализирали в общината?

Най-значимият и необходим проект, който реализирахме е подмяната на главния водопровод в шест населени места на общината. Основната цел на проекта бе да подобрим жизнения стандарт на хората, живеещи в селата Стамболово, Долно Ботево, Гледка, Зимовина, Царева поляна и Голям извор. До миналата година през лятото всички тези села бяха на воден режим. Проектът бе реализиран по Програмата за развитие на селските райони, Мярка 7.2 на стойност 6 млн. лева.

Вторият значим проект, който реализирахме бе свързан с реконструкцията на три детски градини в общината на стойност 1 млн. лева.  Ремонтирани бяха детските градини в селата Силен, Голям извор и Малък извор. Целта на този проект бе да задържим младите семейства в общината, защото иначе те търсят по-добри условия в големия град или направо в чужбина.

Реализирахме и някои социални проекти по време на пандемията, които са свързани с доставка на храни и лекарства на хората. Имахме проект „Топъл обяд” в който бяха обхванати 550 души от общината.

Здравето е може би най-важното нещо за хората. Какво се прави в това отношение в община Стамболово?

В община Стамболово няма болница, няма и Център за спешна медицинска помощ. Хората се уповават единствено на личните лекари, които също са кът. По-тежките случаи по време на пандемията естествено се лекуват в МБАЛ – Хасково. В момента от общината имаме 4 души с ковид в болницата и ежедневно поддържаме връзка с тях. Тук искам да отбележа още че преди няколко дни един от личните лекари с практика в Стамболово бе награден от областния управител за най-много ваксинирани жители на общината.

Как се отрази Ковид кризата на Вашата община?

Както навсякъде, последствията са много тежки. Хората спазват противоепидемичните мерки и ограничават контактите си до минимум.

Наложи ли се да спрете някои проекти в общината заради Ковид кризата?

Не сме спирали проекти, но заради пандемията бе забавено изпълнението и отчитането на някои проекти. От една страна администриращия орган на централно ниво бе в затруднено положение, от друга част от нашите служители също бяха в отпуск, за да намалим присъствието на хора в администрацията, други за да се грижат за децата си по време на дистанционното обучение.

В момента тече преброяване на населението, как се отразява демографската криза на Вашата община?

Както навсякъде в страната населението в община Стамболово намалява и застарява. По време на преброяването всичко мина нормално и спокойно. Не сме имали ексцесии, както на някои други места в страната да се стреля по преброителите. Очакваме през януари Националният статистически институт да обяви резултатите.

Децата са бъдещето на всяка една община, какво се прави за тяхното израстване и възпитание?

Със средства на общината изградихме три детски площадки, а още две бяха направени с проекти по ПУДОС. Имаме построено и едно футболно игрище с изкуствена настилка. Опитваме се да задържим младите в Стамболово, като им създадем подходящи условия за живот и отглеждане на децата. В тях е бъдещето на община Стамболово.

Културата е един от важните стожери за развитието на всяко едно общество, във Вашата община какво се прави за нейното развитие?

За голямо съжаление културата пострада най-много по време на пандемията. Имахме редица традиционни мероприятия, които бяха замразени и вече втора година не се провеждат. Искам само да отбележа, че през 2020 г. за Трифон Зарезан в Стамболово бе дипломатическият корпус и ние посрещнахме над 20 дипломати. Читалищата в общината също имат свои традиционни изяви, които останаха блокирани. В село Рабово всяка година се провежда Фестивал на лимеца, който е едно от най-значимите събития и кам него проявяват интерес хора от цялата страна.

Спортът също допринася за развитието на даден район, при Вас какво се прави за неговото развитие?

Децата от община Стамболово тренират организирано футбол. Осигурен им е треньор. Участват в турнири и печелят награди. Това е нашата идея, да развиваме детско-юношеския футбол, за да могат децата да растат здрави и силни.

Какво ще си пожелаете да се случи във Вашата община до края на този мандат? Това е много неочакван въпрос. Първо нека да сме живи и здрави. Когато преди две години бях избран за кмет нещата в общината бяха наистина трагични. Наложена ни беше оздравителна програма от Министерството на финансите. През това време успяхме да изчистим много стари задължения и да излезем от затрудненото положение, за което искам да благодаря най-вече на моя екип.