Приключва първият етап от разкопките  на  мястото, където ще бъде построена новата автогара в Созопол. Археолозите слязоха на повече от 6 метра дълбочина и ровът трябва да се укрепи, преди да продължат надолу. Директорът на археологическия музей в Созопол и един от ръководителите на разкопките Димитър Недев обобщи откритото до момента.

Разкрит е манастир, датиран около края на 11 век.  В неговите граници е имало и църква от след средата на 12 век.  От нея са разкрити  2/3 от наоса /основната част на храма/ и се проучва притвора. От манастира е проучен  детайл, който обхваща сграда, състояща се от три помещения  от северното крило на манастира. Предполага се, че е съществувал до средата на 13 век. След втората четвърт на 12в. около манастира се формира голям християнски некропол, който продължава до втората половина на 13в. От живота на манастира има голямо количество находки, които археолозите откриват в ями, тъй като в тези християнски култови центрове съдовете, които се използват не може да напускат свещеното пространство.  Открити са канделабри от 12-началото на 13 век. Изключително е богата находката от белоглинени керамични съдове с подглазурна украса, включително и местни, които имат характерно излъскване и вълнообразна декорация, която дава възможност за много точно датиране. То се потвърждава и от монетните находки. Монетите са скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините.

Намерени са също няколко кръста-реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни, както и обеци. Това е рядкост, тъй като в християнските  погребения от този период рядко се срещат гробни дарове.   В края на 13в. манастирът и църквата са унищожени от пожар. За това свидетелстват както пластовете от въглени, така и обгорелите стенописи. Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати почти в целия обем на църквата, включително и в пространството на притвора. Находката от стенописи е много интересна и богата. Разкрити са части от лицата на трима светци, надписи, които включват както имената на светци, така и части от молитви. Тези находки подлежат на реставрация, след която ще стане ясно кои са тези светци.

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1-ви януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. 

„Това са 147 лева повече, отколкото е в момента или 15.7% ръст и това трябва да се случи, тъй като е действащо законодателство в Кодекса на труда и няма връзка с транспонирането на директивата“, посочи той. Костов се аргументира, че на 1 септември министърът на труда трябва да издаде постановление, в което да определи размера на минималната заплата от 1 януари 2025 година. „Това, което знаем в момента към днешна дата, е три от четири неизвестни. Знаем, за три от тримесечията, в които се формирани минималната какъв е размерът на средната заплата. Преди няколко дни излезе, че близо 2200 лева е средната заплата за първото тримесечие на 2024-та“, добави той. България трябва да транспонира до 15 ноември европейската директива за минималните работни заплати. В тази връзка КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват минималната заплата да се доближи до нужните средства за издръжка на живот, които съгласно последните експертни сметки сочат 1450 лева на месец за един работещ.