По предложение на Парламентарната група на “Български Възход” депутатите приеха промяна Закона за енергетиката, която дава право на всеки потребител да има достъп до данните от електромера си в реално време. Това заяви депутатът от Коалиция “Български Възход” Тихомир Георгиев. Реформата циклеше повече от 10 години. Ние я въведохме за 3 месеца, добави още той. По този начин осветлихме “скритото” измерване и криенето на данни от потребителите. Щом има воля и експертиза, хубавите неща се случват. Обещанието ни е спазено, добави още Тихомир Георгиев.

Имаме идея да отопляваме с термални води и сградата на общината. Досега сме реализирали над 100 проекта, като имаме проектна готовност и за още 50, които са предназначени за развитието на общината, сподели кметът Мюмюн Искендер. Всичко е въпрос на възможности, знаете, че ние малките общини изпитваме много проблеми, особено през последните две години. Много пъти се е налагало да работим и след 17,00 часа или да идваме в събота и неделя, защото като има пропуски идват и проблемите. Опитваме се да не допускаме такива. Много идеи имаме по отношение на минералната вода, сега кандидатствахме с втори проект по Екофонда, по който ще добавим още един резервоар за минерална вода, който да обслужва хотелите и заведенията в общината. 

В деня на рождението на Яворов, на неговата 145-годишнина, големият съвременен поет Борис Христов получава връчваната тук, в Чирпан, веднъж на 5 години награда на името на великия трагически поет на България. Това е едно събитие в българската литературна култура, което трябва да направи всички нас, присъстващите в тази зала, щастливи, че участваме в него. Всички ние, членовете на журито – проф. Иван Станков, проф. Димитър Михайлов, проф. Пламен Дойнов, дългогодишният пазител на паметта на поета г-н Тодор Иванов и аз, Михаил Неделчев – всички ние сме убедени, че няма днес по-достоен български поет да получи тази голяма Яворова награда. Нещо повече, днешната щастлива среща на трагическото слово на Яворов с елегическата мъдрост на оттеглилия се в село Лещен поет е една среща, която обогатява нашата духовност. Борис Христов има една стихотворна сбирка, озаглавена „Думи върху други думи“. Неговите светли и просветлени думи се наслагват сега върху огнените и нежни слова на автора на „Подир сенките на облаците“. Помним какъв разтърсващ ефект имаше през 1977 г. закъснялата поява на първата самостоятелна книжка на Борис Христов „Вечерен топмет“ – на фона на доминиращите идеологизирани стихотворства. Явяваше се очевидно нов голям поет – след Константин Павлов, Иван Динков, Николай Кънчев, Иван Цанев, Биньо Иванов. Стихосбирката „Вечерен тромпет“ бе приветствена от Радой Ралин; тя бе преписвана на ръка; знаехме наизуст десетки стихотворения от нея. Завинаги остана в паметта ни фигурата на „Самотният човек“: Още по-разтърсващ ефект имаше излязлата през 1982 г. втора малка тъничка книжка „Честен кръст“. Тук, в едноименната поема се заявяваше сякаш един отказ от писането на самата лична поезия. Назовах в моя студия всичко това като социокултурна позиция: „жестът на оттеглянето“. Естествено, Борис Христов не престана да бъде поет. Защото: „Поетът е една оголена, подвижна рана, / поезията е страдание и вик сред океана„. Но в личните му творчески светове вече радикално властва тишината. Наивни бяха воплите на завистниците: „Та той продължава да пише?!“ А отказът бе най-вече от шумната публичност, от създаването на досегашните пространни римувани елегии. Поетът избра за новите си изяви пределния лаконизъм: афористичното слово, лирическия фрагмент, надписите под своите любими, внимателно избирани камъни.