Останки от двуетажно жилище от VI в. пр. Хр. откриха край Чирпан

Останки от двуетажно жилище от VI хилядолетие преди Христа откри екипът на археолога Петър Лещаков от НАИМ при БАН в местността Баш колиба край Чирпан. Теренът е от около 3 дка, установени са няколко последователни селища в различните слоеве, като при едно от тях са намерени следи от стихиен пожар.

Минимум 150 години на точно това място е имало живот, намерени са уникални приспособления за смилане на пшеница, има стотици запазени или фрагментирани керамични съдове, някои от тях са с антропоморфни черти, коментира ръководителят на екипа. Разкопките са по протежението на бъдещата жп линия от Бургас за София и финансирането им е от държавното НКЖИ. Животът по тези места е продължил до към средата на ХIV век (предполага се, че краят е заради кръстоносните походи), населението се е местило постепенно по течението на минаваща от там река. Второто опожарено селище е било обградено с дълбок до към 3 м ров, като от вътрешната страна е била издигната палисада (отбранителна земно-насипна стена). Всяко едно от жилищата (установени са 9 такива) е било с внушителни размери от по 50 – 60 кв. м. Сред намерените артефакти има каменен боздуган, огнища, хромели и накити, направени от черупки на средиземноморски миди, което показва за оживена търговия със селища по бреговете на Бяло море. Според Петър Лещаков находките недвусмислено говорят за цивилизация от епохата на „Караново 2 и 3“.

В близост до една от пещите миналото лято е била намерена ритуално положена в яма двуостра брадва, а недалеко пак ритуално положена, прегъната на две ромфея, характерен за траките от племето на одрисите меч с дължина близо 1.75 м. От тази епоха е погребение на мъж, за когото се смята, че е бил убит ритуално, тъй като краката му са били завързани за тялото, а лицето му е било заровено в пръста. Край костите имало натрошени съдове. От малко по-ранен период (евентуално VII в. пр. н.е.) е още едно погребение, при което край останките са намерени изработени от бронз накити и характерна на траките ладиевидна фибула. Тепърва антрополозите от БАН ще установяват дали става въпрос за мъж или жена. Петър Лещаков припомня, че недалеко от терена, където текат спасителните разкопки, е минавал античният търговски път Виа Диагоналис, а в землището на съседното село Рупки са останките от Карасура, откъдето столетия наред се е осъществявал контрол над региона от специално изпратен там гарнизон. На този обект разкопките са пред завършване, започнала е консервацията, но от МК препоръчват допълнителни проучвания, за които поне на този етап няма планирано финансиране. Най-ценните находки ще бъдат преместени в музея на Чирпан. При посещението си на обекта в началото на седмицата кметът на общината Ивайло Крачолов заяви: „Планираме с директора на музея Нанси Маринова специална експозиция, която да бъде показана в края на годината или началото на следващата. Догодина ще се проведе научна конференция, която ще направи равносметка на археологическите открития и теренните проучвания на културно-историческите следи и антични структури. За празника на града ни пък списание „Наше минало“ ще публикува всички доклади от Националната научна конференция на тема: „40 години археологически разкопки и проучвания на Карасура“. Още два екипа археолози с ръководители доц. Милена Тонкова и доц. Методи Даскалов работят за проучване по трасето на бъдещата жп линия върху площ от над 30 дка.

Млад фермер произвежда чери домати в Царева поляна

Макар и да не са много популярни у нас, чери доматите получиха шанса да се наложат на пазара с продукцията на младия фермер Александър Петров. Който ги опита веднъж, ще си купи отново, защото тези лъскави сладко-кисели и сочни плодчета са изключително вкусни, а и практични за консумация. В края на миналата седмица започна беритбата на чери доматите, отгледани още от семе в оранжерията край село Царева поляна близо до Стамболово.

Всички сортове са на Синджента – компанията, с която младият фермер работи от три години. Той е с диплома на икономист , но с четеното на много литература, постоянно наблюдение и грижи за реколтата и с помощта на специалистите от секцията Зеленчукови семена  на Синджента се справя за отличен. „Вижте ръцете ми“, показва белезите по дланите си Александър Петров. Растенията вече са се изкатерили на повече от два метра височина и от високо са спуснали вторични стебла, върху които по-красиво от всяка изкуствена декорация са се разположили  розови, червени, оранжеви, жълти и кафяви доматчета.  Плодовете едва сега започват да зреят и да канят на своя си език „Опитай ме!“

Сред бялото и зеленото в оранжерията, те са като нанизани цветни перли. Производителят си е свършил перфектно работата.“ Доматите растат в построения по всичките правила на съвременното оранжерийно производство бял палат, покрил 32 декара площ. Височината му е като на почти триетажна сграда –  7,60 метра, отглеждането е хидропонно, а отоплението е със слънчогледови пелети. „Отопляваме от декември, за да си произведем разсада. Натрупахме опит в отглеждането на разсади, макар и по трудния начин – без помощ, без ноу-хау, сами си направихме технологията“, разказва Александър Петров. Той е сред малкото оранжерийни производители, поели огромния риск да отгледат зимна реколта в условията на енергийна свръх инфлация. „Миналата година купувахме слънчогледовите  пелети на 120 лева/тон без ДДС, а тази година вече са на 600 лева без ДДС. Преди години слънчогледовата люспа беше отпадъчен продукт и предприятията го продаваха съвсем евтино, за да се освободят от него. Ако имаше по-здрав държавен контрол, пелетите нямаше да станат толкова скъпи. Цената на люспата скочи като процент повече от самия слънчоглед и дори повече от природния газ. Пострадахме всички, които сме избрали да отопляваме оранжериите по този начин, а няма кой да спре спекулата с пелетите“, е установил младият фермер. Най-вече заради отоплението, себестойността на килограм домати се е увеличила с над 100%.

Хидропонното отглеждане е позволило икономии от поскъпналите с много торове,  тъй като те циркулират с поливната вода, която се връща, филтрира и пречиства, и се използва отново. „За да има икономическа логика в отглеждането на зимни домати, цената на производител тази пролет трябва да е 5 лева. А тя е 3 лева за килограм, което е доста под себестойността на производството“, обяснява Александър Петров. „Работим на загуба“, признава той. „Разходите, които направихме от декември до март ни съсипаха, но просто нямаше как да оставим оранжериите празни. Имаме 30 човека, които работят тук със семействата си още откакто създадохме двата блока преди 7 години.“ Тъй като оранжерията е натоварена целогодишно, младият производител се надява все пак, че в края на стопанската година може да отчете приходи, които да му позволят отново да отгледа зимна реколта от стандартни и чери домати. Добивите, които Александър Петров очаква от чери доматите, са 15 тона от декар. Продукцията се продава в търговските вериги, а заготовката и експедицията стават от оранжерийното стопанството, защото „иначе няма как да ми излезе сметката“. Тук на място се правят различни като тегло и асортимент пакетажи, съобразени с изискванията на търговците. „В момента доматите на пазара не са български. И там като при пелетите  има пробойна от страна на държавата заради лошия граничен контрол. У нас влизат второ и трето качество зеленчуци, които не се изследват за пестициди. Доматите идват от Гърция, Турция, Албания, Македония, Полша. Никой не може да ме убеди, че албанските и македонските плодове са с по-ниска себестойност от българските, тъй като тяхно производство не е финансирано от ЕС. Следователно, те изнасят качествената стока към западните страни, а некачествената влиза у нас и подбива пазара“, обяснява фермерът.Едно от големите разходни пера е кредитът, изтеглен за създаването на комплекса. Съоръжението е изключително скъпо и въпреки че е финансирано с европейски средства по ПРСР, Александър Петров ще погасява заема 20 години. „Ако не беше кредитът, със сигурност щях да съм на печалба“, казва той. „Когато правех оранжерията, изобщо не съм предполагал, че през 2022 г. ще има война, която ще промени международната обстановка и ще провокира инфлация. От всяка гледна точка ситуацията е коренно променена“, коментира фермерът. Но каквото и да се случва по света и у нас, на него не му остава друго, освен да продължи да прави това, което вече умее най-добре – да произвежда домати.

В оранжерията няма агроном.  „С течение на годините видях, че ако не си сред работниците и растенията, ако не взимаш сам решения и ако не правиш всичко от сърце, няма да имаш резултат. Това показва опитът“, споделя оранжерийният производител. Впрочем Александър Петров се занимава вече 17 години със селскостопанско производство. До 2015 г. е отглеждал само зърнено-житни култури. Но за да сбъдне детската си мечта да стане градинар, е създал и оранжерията. „При житните работата е един месец, после чакаш. Тук в оранжерията растенията са много живи, реагират бързо, като деца са и всеки ден трябва да се грижиш за тях“, сравнява той.

„Буря” Караманци втори в отборното класиране на международен турнир

Спортен клуб по борба „Буря” Караманци се класира на второ място в отборното класиране на турнира по борба в село Стремци. Това информира треньорът на „Буря” Джейхан Тефик.

След 2-годишна пауза заради пандемията Спортният клуб по борба „Крепост” от село Стремци събра най-добрите борци на международен турнир. Победителите бяха излъчени след оспорвани двубои. Те получиха купи и награди от кмета на община Кърджали инж. Хасан Азис. За събитието в родното си село от Турция пристигна двукратния олимпийски шампион Исмаил Юсеинов. Той получи почетен плакет за приноса и подкрепата, които оказва за спорта в региона.