Над 400 украинци към момента са настанени на територията на Созопол, това съобщават от общинския кризисен щаб, който кметът Тихомир Янакиев сформира за координиране и контрол на организацията при осигуряване навременна и пълноценна помощ в подкрепа на бягащите от войната. Украинските граждани се помещават в хотели, къщи за гости и частни домове в гр. Созопол, гр. Черноморец и с. Равадиново, а това, от което имат най-голяма нужда е храна и детски дрехи. Няма изискване дрехите да са нови, а запазени и изпрани, а хранителните продукти – дълготрайни. Социалният патронаж и Детска млечна кухня към общинския комплекс за социални услуги и здравеопазване също предоставят храна на нуждаещите се деца и възрастни, като част от разходите се поемат от созополската църква, но финансовите средства не са достатъчни, коментират от кризисния щаб.

Общинския съвет в Мъглиж провежда редовно заседание днес от 15,00 часа. В проекта за дневен ред са включени 17 докладни записки, информира председателят на местния парламент д-р Стефан Христов. Сред по-важните проекти за решения са приемане форма на управление за горските територии, собственост на Община Мъглиж и частично изменение на Общия устройствен план в землището на град Мъглиж. По предложение на кмета на общината д-р Душо Гавазов съветниците ще трябва да се произнесат за предоставяне на временен безлихвен заем от бюджета на общината за проект, финансиран с европейски средства. Друга важна докладна е свързана с учредяване на безвъзмездно право за ползване сграда в село Юлиево от НЧ „Просвета-1929”. Кметът д-р Гавазов ще поиска и използване на част от натрупаните средства от отчисленията по чл.64 от Закона за управление на отпадъците да бъдат изразходвани за закупуване на мобилна машина за дробене на дърва. Те ще се произнесат и относно кандидатстване на община Мъглиж с проект по подмярка 7л5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура” от СВОМР на Местна инициативна група „Мъглиж – Казанлък – Гурково”. Местните парламентаристи ще трябва да приемат и Общинска програма за закрила на детето за 2022 г.

Гости от община Маниса в Република Турция посетиха община Минерални бани. Кметът на Минерални бани Мюмюн Искендер посрещна четиричленната делегация, водена от г-н Ергюн Аксой – директор на дирекция в голяма община Маниса, Мустафа Пала – председател на Кооператив за развитие „Обасия”, археолога Алтан Тюре и Алтан Хафизисмаилоглу – председател на Сдружение „Балкански изселници” в Маниса.

Гостите представиха своята община, в която живеят много изселници от България и разговаряха за бъдещи възможности за сътрудничество. Минерални бани и Маниса имат много допирни точки и това са традициите в лозарството и винарството, мекия климат и археологическите паметници. Маниса е град в Западна Турция, в непосредствена близост до Измир. Той е административен център на вилает и дванадесети по големина град в Турция с население от 1 429 643 жители.

В края на срещата кметът Мюмюн Искендер и гостите от Маниса си размениха подаръци, представящи важни забележителности в двете общини.

Проекта за бюджет представи кметът Ивайло Крачолов пред граждани, кметски наместници, директорите на двата музея, ръководители на общински звена и служители. Общественото обсъждане се проведе в голямата зала на общинска администрация.

Крачолов го нарече бюджет на неизвестността, не само заради постоянно растящата инфлация, но и заради липсата на сигурност и гаранция, че държавата ще компенсира подобаващо общините заради скъпите горива и ток. В момента за месечна фактура от 60 000 лв., държавата поема само 16 000 лв., а компенсацията трябва да е поне 60%, заяви Крачолов. В бюджета за улично осветление са заделени 300 000 лв. и ако няма реална компенсация, те ще стигнат до септември. Общият размер на приходи и разходи за 2022 г. е 27 302 806 лв. От тях за държавни дейности са 17,9 млн. лв. а за местни дейности – 9,4 млн. лв. С най-голям дял в общия бюджет са разходите във функция „Образование” – близо 14,3 млн. лв. или 52%. Крачолов очаква в края на 2022 г. бюджетът да надхвърли 30 млн. лв., тъй като се очакват да постъпят немалки суми по проекти на Общината към МИГ и от допълнителни средства за държавни дейности.

По отношение на приходната част Община Чирпан очаква да събере приходи от данъци в размер на 1,5 млн. лв. През 2022 г. от разпоредителни сделки-продажба на терени и отстъпено право на строеж за фотоволтаични системи, се очакват 2 075 962 лв. В същото време се предвижда и погасяване на 2 147 671 лв., ползван безлихвен заем от държавата, ползван за погасяване на задължения към ДФ „Земеделие“ по наложени финансови корекции – санкции на предишния кметски екип за водния проект в Зетьово, Гита и Свобода. През 2022 г. в бюджета са предвидени средства за:

Финансиране на неотложния здравен кабинет – 37 500 лв.

Субсидиране на линии от транспортната схема на Община Чирпан – 120 000 лв.

Субсидии за лицензираните спортни клубове – 73 000 лв.

Културен календар на Община Чирпан – 71 600 лв.

Спортен календар на Община Чирпан – 26 000 лв. Финансова помощ по Наредбата за стимулиране на деца и младежи с изявени дарби и финансова помощ по Програмата за насърчаване на раждаемостта и отглеждането на деца на територията на общината – 30 000 лв. Капиталовата програма на Община Чирпан за 2022 г. е 3,1 млн.лв. Предвижда се и довършване на преходните обекти от 2021 г., финансирани с постановление на МС от декември 2020 г. За пръв път от години се обръща по-голямо внимание на селата, заяви Крачолов, с проекти и ремонти на улици в тях, на три читалищни сгради и др. Планирано е до края на годината да заработи и кучешки приют за 60 кучета, чиято годишна издръжка ще струва 140 хил. лв. Срещите на кмета Крачолов за представяне на проекта на бюджета продължават.

Община Стамболово е партньор по проект „Въвеждане на мерки за адаптация към променящият се климат в общините Гълъбово, Горна Оряховица и Стамболово“ , договор № Д-33-57 от 06.12.2021 г. Проектът се финансира чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., като се изпълнява в партньорство с общините Гълъбово, Горна Оряховица и Утгард АС, Норвегия. Обща стойност на проекта: 375 497,02 евро или 734 408,34 лева.

Община Стамболово участва във встъпителна пресконференция по проекта, на която присъстваха представители от трите общини Гълъбово, Горна Оряховица и Стамболово, и представители от Норвежкия партньор Утгард АС. Разпределени бяха задачите между партньорите при изпълнението на проекта, коментирани бяха дейностите, както и времевия график за тяхното изпълнение. Проектът предвижда подобряване на компетентността на общинските служители в областта на планиране на мерки за смекчаване и адаптиране към климатичните промени, подобряване на уменията и експертизата на местно ниво, с цел да преразгледат и оценят ефективността на техните стратегически планове и мерки, които вече са предприети, както и да улеснят усилията им за идентифициране на пропуските по отношение на действията за смекчаване и адаптация към климатичните промени, вкл. за редуциране на емисиите на парникови газове и действия при екстремни климатични събития. Разработване и прилагане на мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени в областта на енергетиката. Разпространяване на добри практики на държавите донори в областта на адаптация към изменението на климата и изграждане на ефективни партньорства със страните донори, са друга част от предстоящото обучение. Продължителност на проекта е 24 месеца, – от 06.12.2021 г. до 06.12.2023 г.

Периодът от 1 април до 31 октомври 2022 г. е определен за пожароопасен сезон в защитените територии, изключителна държавна собственост – резервати, поддържани резервати и национални паркове. В община Минерални бани предприемат необходимите мерки за стриктно прилагане на плановете за противопожарно устройство.

Посочено е задължение в срок до 15 април да бъдат изготвени схемите за оповестяване на всички нива при възникване на пожари в защитените територии. Започва изготвяне на графици за специализирано наблюдение в пожароопасните райони и се засилва превантивният контрол върху дейността на собственици и ползватели на обекти, гори, земи и водни площи за опазване от пожари на защитените територии. Също в срок до 15 април РИОСВ и ДНП се задължават да изпратят до кметовете на общини предписания да не се допускат палежи на стърнища, слогове, крайпътни ивици и сухи треви и да се организират доброволни формирования за гасене на пожари в защитени територии. Паленето на стърнища и други растителни остатъци е абсолютно забранено. При него изгарят всички органични съставки в повърхностния слой на почвата. Унищожават се микро- и макроорганизми, полезни за почвеното плодородие, и с това се нарушава почвообразуващият процес. Създават се условия за изгаряне на лесозащитни пояси, дървета и храсти, а понякога и на цели горски масиви. Пожарите унищожават местообитания на защитени видове и загиват много птици и животни. Община Минерални бани призовава всички граждани да поддържат постоянна бдителност, за да не се допуска възникване на пожари в горските територии, тъй като те са едни от най-опасните и трудни за овладяване бедствия.

По случай Деня на Тракия и 109 години от Одринската епопея, на 26 март 2022 г. ръководството на община Първомай, служители на общинска администрация и членове на Тракийско дружество „Петър Васков” положиха венци и цветя  пред паметника на жертвите от Балканските войни /1912-1913 и 1915-1918/ и почетоха паметта на героите, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на родината и запазили родовата си памет. Денят на Тракия е свързан с една от най-големите победи на българското оръжие в най-новата ни история – превземането на Одринска крепост през 1913 г. по време на Първата балканска война. С овладяването и са постигнати важни военнополитически резултати, довели до края на войната и освобождението на българите останали под османско владичество.

Проектът за Бюджет 2022 бе обсъден с обществеността в община Мъглиж. Бюджетната рамка е в размер на 17 195 000 лева. Два са основните параметри в общинския бюджет, които на практика имат пряко значение за решаването на проблемите на хората и за издръжката на общината, каза кметът д-р Душо Гавазов.

Първият параметър е общата изравнителна субсидия. За съжаление, тя почти всяка година е константна величина в бюджета на община Мъглиж. За тази година общата изравнителна субсидия е увеличена с 25 000 лева и от 850 000 става 875 000 лева. Другият съществен параметър е държавната капиталова субсидия. За миналата година тя беше 550 000 лева, тази година е малко над 700 000 лева, тоест завишена е с 38%. Държавната капиталова субсидия е тази, която дава възможност на общината да инвестира в проекти, които имат характер и статут на основни ремонти – сгради, улици, междублокови пространства и други. Общата изравнителна субсидия е тази, която е свързана с издръжката на общината и заедно с постъпленията от местни данъци и такси формира т. нар. собствени приходи и има съпричастност към плащане на повишените цени на електроенергията. Към края на годината по разчети ще трябва да дотираме уличното осветление с около 567 000 лева, поясни градоначалникът. Тази величина няма как да е константа. Тя ще зависи както от потреблението на електроенергия, така и от компенсаторните механизми на държавата. Независимо от тежката ситуация, Община Мъглиж не предвижда повишаване на местни данъци и такси. За физически и юридически лица в общината те са в горната граница в сравнение с данъците в страната. Към 20 април се очаква проектобюджетът да влезе за разглеждане в Общинския съвет.

Автомобилите на Google Street View се завърнаха по българските пътища тази пролет. В края на март те ще тръгнаха на път, посещавайки много градове и маршрути из цялата страна. Целта е да се актуализират Google Street View изображенията на градове, пътища и магистрали в Google Maps. Едно от посетените места бе община Минерални бани в област Хасково.

Street View показва 360-градусови изображения на улици, както и природни и културни забележителности. Първите кадри от пътищата на България бяха заснети през 2012 г., а услугата стартира малко по-късно през март 2013 г. Повечето български градове, както и редица архитектурно-музейни резервати, национални и градски паркове и много от природните ни забележителности са достъпни за разглеждане благодарение на Google Street View. Постоянно променящата се с течение на времето инфраструктура не само в градовете, но и между тях е причината Google редовно да актуализира изображенията, за да помогне на потребителите да се ориентират още по-добре при посещение на различни дестинации. 

Сред градовете, чиито изображения ще бъдат обновени тази година са: Благоевград, Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Бургас, Карнобат, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Севлиево, Шипка, Трявна, Дряново, Добрич, Кърджали, Ардино, Момчилград, Кюстендил, Дупница, Ловеч, Априлци, Монтана, Пазарджик, Панагюрище, Велинград, Перник, Плевен, Ловеч, Луковит, Пловдид, Хисаря, Асеновград, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Рудозем, Мадан, Девин, София, Елин Пелин, Равно поле, Костинброд, Ихтиман, Стара Загора, Търговище, Хасково, Харманли, Свиленград, Шумен, Ямбол, Елхово. В допълнение към улиците и пътищата, Google представя и панорами от пешеходни зони, както и други места недостъпни за коли. Благодарение на това потребителите могат да направят виртуална разходка до Седемте рилски езера, Белоградчишките скали да разгледат архитектурния резерват Старинен Пловдив, Ботаническата градина в Балчик, част от мегалитните комплекси в Минерални бани и много други.

Google обръща сериозно внимание на защитата на личните данни. Преди публикуването на събраните изображения те се обработват със специална технология, която размазва лицата на хората и регистрационните номера на автомобилите, така че те да не могат да бъдат идентифицирани и по този начин тяхната поверителност е защитена. Street View предлага допълнителна функция за размазване на изображенията (на лица, автомобили, къщи и др.), която може да бъде поискана чрез натискане на бутона „Докладвай проблем“ в долния десен ъгъл на всяко изображение. Street View е популярна функция в Google Maps, която в момента е достъпна в повече от 220 страни по света, включително Антарктида и Арктика. Предлага се на настолни компютри и мобилни устройства, както и в Google Earth. Обиколката стартира на 24 март.

Финална среща, пресконференция и откриване на обекта, изграден по проект „Подобряване на достъпа до късноантична и средновековна крепост се проведе в град Ахтопол. Проектът е реализиран по Достъпно наследство – Устойчив туризъм, основан на културни активи (CAST)“ от Програма за трансгранично сътрудничество Interreg – IPA CBC България-Турция 2014-2020.

На събитието присъстваха кметът на Община Царево инж. Георги Лапчев, кметът на град Ахтопол Станислав Димитров, кметът на Община Кайнарджа Сердар Тюркер, екипите по проекта, представители на общинска администрация и граждани. С предоставената на Община Царево безвъзмездна финансова помощ бе благоустроен и подобрен достъпът до откритите останки от късноантична и средновековна крепост в гр. Ахтопол. Строително-монтажните дейности включваха реконструкция на двете съществуващи стълбища, водещи до крепостните стени – полагане на настилка от естествен камък, поставяне на парапет и осветителни стълбове с фенери от ковано желязо и вградено осветление по стъпалата. Детайли от запазения отбранителен зид на древния Агатопол дадоха идеята за оформяне на челата на стълбите, които при изкачване напомнят за крепостна стена.

Граничещата с археологическия паметник улица „Митко Палаузов“ се превърна в пешеходна зона, като асфалтът беше подменен с настилка от естествен камък, беше монтиран парапет от ковано желязо, информационни и указателни табели, пейки и кошчета. Водещите до обекта улици „Черно море“, „Рибарска“, „Христо Ботев“ и „Крайморска“ бяха реновирани с нови тротоари и асфалтова настилка. Инсталирани бяха прожектори, които ефектно осветяват руините през нощта. „Подобряване на достъпа до късноантична и средновековна крепост в гр. Ахтопол“ е част от проект „Достъпно наследство – Устойчив туризъм, основан на културни активи (CAST)“ CB005.2.21.071, който Община Царево изпълнява в партньорство с Община Кайнарджа, Р. Турция. Общата стойност на договора за двата партньора е 264 855,72 евро, 100 % безвъзмездна помощ, предоставена по Приоритетна ос 2 „Устойчив туризъм“ на Програма за трансгранично сътрудничество Interreg – IPA CBC България-Турция 2014-2020.