Ръководството на Ямбол се срещна с представители на СЗО

SreshtaВ зала 100 на Община Ямбол се проведе среща-дискусия във връзка с приключващия проект на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“ между кмета на Община Ямбол Валентин Ревански, кмета на Община Тунджа, д-р Скендер Сила, представител на Световната здравна организация в България (СЗО) и доц. Михаил Околийски, експерт по обществено здраве в офиса на СЗО в България. На срещата присъстваха също така зам.-кмета на Община Ямбол Енчо Керязов, Неда Бъчварова, директор на Дирекция „Хуманитарни дейности“ в Община Ямбол, д-р Радостина Калчева, представител на Районна здравна инспекция – Ямбол и здравните медиатори Кина Асенова и Асен Стоянов и Дора Петкова, член на Сдружението „Национална мрежа на здравните медиатори“ и член на Етичната комисия към нея.
Проектът на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“, който е с финансиране близо 7 000 долара, е относно превенцията и застъпничеството за най-уязвимите групи в общините Ямбол и Тунджа в ситуация на пандемия от COVID-19. Участниците в дискусията коментираха трудностите, с които са се сблъскали в процеса на работата на терен, постиженията и добрите практики, прилагани от здравните медиатори.
Кметът на Община Ямбол Валентин Ревански благодари на здравните медиатори за свършената работа и подчерта, че Община Ямбол ще работи за увеличаване на техния брой. „В определени случаи трябва самото ръководство да присъства на терен, за да се успокои обстановката и хората да проявяват по-голямо разбиране. Сред тази общност има такива, които желаят да се развиват и държавата трябва да осигури лостове за действие и да помага целево.“ Най-важното в едно общество е образованието, подчерта Валентин Ревански.
Кметът на Община Тунджа сподели, че в 12 села от общо 44 на територията на общината, ромското население е групирано в гета и е най-рисковият контингент, който живее в лоши хигиенни условия. Изтъкна също така, че се прилагат сериозни политики в ромската общност – настаняване на детски градини и училища, намиране на работа и по-добра реализация на по-възрастните.
Д-р Скендер Сила благодари на Община Ямбол, че се отзова за срещата-дискусия и отбеляза, че мандатът на СЗО е да подобрява здравето на гражданите на България. „Здравето и образованието са ключовите детерминанти, които имат огромно значение за развитието на една страна, освен икономиката. Без добре образовани общности не можем да очакваме много.“ Д-р Сила изтъкна и факта, че СЗО работи с министерството на здравеопазването, министерството на образованието, министерството на труда и социалната политика и с мрежата на здравните медиатори. Това сътрудничество е важно за СЗО, защото „всичко се състои в нашите задружни сили“.
Дора Петкова информира присъстващите, че общият брой на здравните медиатори в страната към момента е 230, като през последната година са обучени още 50 медиатори. Според нея епидемията показа наяве проблемите, свързани с условията на живот в ромската общност, които ние като общество понякога се опитваме да не забелязваме. Много трудно се работи с маргинализирани общности, които не са хомогенни – има роми, които са високо образовани, има интегрирани групи, има и такива, които живеят в крайно тежки условия. Неда Бъчварова сподели, че работата на терен е важна, опасна и предизвикателна. Подобряването на инфраструктурата в квартал „Райна Княгиня“ е важно предпоставка, въз основа на която може да се изисква живеещите там да спазват правила, дезинфекция и хигиена. Община Ямбол осигурява 200 безплатни порции храна, като проектът „Топъл обяд“ е продължен до 27 юли. Тя благодари на БЧК – Ямбол, с чиято помощ бяха раздадени 800 пакета с храни от първа необходимост.
Енчо Керязов допълни, че Община Ямбол работи с доброволци, като двама от тях са назначени вече с трудов договор. Той припомни, че местният бизнес беше солидарен с усилията на Община Ямбол в борбата с епидемията и дари количества хранителни продукти, с които бяха подпомогнати нуждаещите се. Здравният медиатор Кина Асенова сподели с участниците в дискусията своите усилия и опит, както и тези на колегите си – раздаване на брошури, обяснения как се поставят предпазните маски и смисълът от тяхното носене, борбата с фалшивите новини. Михаил Околийски наблегна върху това, че цялото население трябва да има съзнание и да не забравя, че вирусът все още не си е отишъл. „Това не е спринт, а маратон“, заяви той.

Водата в Минерални бани е продукт на вулканична дейност

BanyПроизходът на минералните води в Минерални бани е свързан с вулканичната дейност от времето на терциера. Преди милиони години тези земи са били дъно на море, над което са се издигали активни вулкани. В резултат на движение на земната кора водния басейн се отдръпва и сушата се издига. Макар тези процеси да са се развили преди милиони години те предначертават геоложките специфики в района на Минерални бани. Там се образува разлом, отделящ Източните Родопи от Горнотракийската низина. През недрата на разлома бликат подземни води, които, преминавайки през скалите, поемат разтворимите минерали и така оформят химичния състав на водата в Минерални бани.
Водата в хасковските Минерални бани е с уникален химичен състав и по лечебни свойства няма аналог в Южна Европа, освен в чешкия курорт Карлови вари. Тя идва от 14 извора с дебит 1500 литра/минута и с температура 59°С. По своя състав е ниско минерализирана и се нарежда до най-известните лечебни извори в страната и в Европа. Това, което отличава водата в Минерални бани от останалите води в България е най-вече свойството и да действа разширяващо на кръвоносните съдове и да подобрява кръвообращението в организма. Поради това тя много успешно лекува болести, като Болест на Бюргер, Болест на Рейно и др., които са свързани със запушване на кръвоносни съдове. Уникалният и състав способства за лечението също и на опорно-двигателни и стомашно-чревни заболявания, жлъчка, бъбреци, гинeĸoлoгични зaбoлявaния и др.
Лековитите свойства на водите в хасковските Минерални бани са забелязани още от траките, а славата си на балнеоложки център носят от епохата на римляните. В курорта са запазени останки от минерални басейни от IІ–III в. Празникът на село Минерални бани също е обвързан с благодатното действие на водите. Преданието разказва, че след битката при с. Клокотница през март 1230 г., цар Иван Асен II разпуска войската си, като ранените войници остават край топлите минерални извори в околните села за да се възстановяват. Няколко месеца по-късно, царят се връща по тези места, организира молебен за загиналите и големи празненства за местното население и възстановилите се ранени войници. Тържествата съвпадат с трите последователни християнски празника – „Черешова задушница”, „Петдесетница” и „Свети дух”. Това е и причината празникът на Минерални бани да се отбелязва на „Черешова задушница”.