„Уличният GISSEN” – изложба плакати в Галерия GISSEN

GissenНовата изложба на Живко Тенев – „Уличният GISSEN” с премиера в Галерия GISSEN / www.gissenbg.com /. Изложбата включва 20 плаката от изложби, които са били показвани от галерията. Плакатът е типично улично изкуство и той изисква много богата графична култура на твореца, който е решил да се изявява на това поприще, твърди GISSEN. Изложбата е една от 24-те включени в мащабния проект на артиста по повод неговата 60-годишнина, наречен „Годината на GISSEN”.
Първа от поредицата прояви бе фотоизложбата „Изгубен в Дубровник” в началото на януари. През февруари GISSEN показа „Живописъци”, а в началото на март се появиха карикатурите от „Кривици”. Дигиталните графики RED&BLUE бяха проявата за месец април. На 1 май авторът представи новата си дигитална живопис „Duende”. През юни се появи фотоизложбата „Будва… удва… два-а-а!”, а точно месец след това дойдоха революционните карикатури от „Жълтият GISSEN”, които авторът показа от Париж. През август артистът представи графикиге „Геометрия на сънищата”. Следващата му продукция бе живописта „Рисувачът пред вратите на Зората” през септември.
На 1 октомври GISSEN показа фотоизложбата „С Ксенофонт на Метеора”, а през ноември дойде ред на карикатурите по библейски сюжети „Няма никой в Рая”. С последната си изложба плакат „Уличният GISSEN” авторът затваря годишния цикъл, но изложбите от „Годината на GISSEN” ще продължат и през 2020 година.

Започва битката за Минерални бани, да участваме в нея!

GradДнес е денят, в който трябва да събудим силата на Минерални бани. Имаме реални шансове да спечелим две от Годишните награди на Министерството на туризма. В категорията „Община на 2019 г. за културно-исторически туризъм” Минерални бани води с 5 % пред Сливен. Остават още 5 дни за онлайн гласуване и при добра мобилизация можем да увеличим преднината си до 10 %. Само харесване не ни върши абсолютно никаква работа! Необходимо е да споделяте това инфо! Гласувайте от тази връзка:
https://tourismawards.bg/cat/kulturno-istoricheski-turizm/
…и поканете всичките си приятели също да го направят. Ако вече сте гласували от същия Ай Пи адрес, ще ви се появи временното класиране. Тогава го направете през телефона си или през телефоните на вашите близки! Така можем да удвоим резултатите! Минерални бани има археологически обекти, които покриват напълно изискването за категорията, а вече сме и сред финалистите. Древните мегалитни комплекси „Градът на Слънцето”, „Орлови скали”, „Купена” и „Змийския град” очакват от Вас тази победа! Нека всички знаят, че проф. Николай Овчаров обяви „Града на Слънцето” за Новия Перперикон.
В другата категория „Община на 2019 г. за балнео и СПА туризъм” Минерални бани е на трето място в подреждането по гласуване със 17,43 % гласували. На първа позиция продължава да е община Велинград с 57,16 % от гласовете, а втора е Стрелча с 21,88 %. След Минерални бани е община Сапарева баня с 3,85%. Независимо, че сте гласували в другата категория, Вие можете да подкрепите Минерални бани и за „Община на 2019 г. за балнео и спа туризъм” като гласувате за нея от тази връзка:
https://tourismawards.bg/cat/spa-destinacia/
За онези, които не знаят, качествата на минералната вода в националния курорт са равни с тези на Карлови Вари. По време на римската империя, край минералните извори е имало процъфтяващ град с името Топлицос. Иначе водата е същата и продължава да извира от земните недра от векове, а силата е в нея и във Вашата подкрепа. През оставащите 5 дни можем да стопим разликата и да сме първи, както сме го правили и преди!
Може да гласувате за финалистите до 6 декември 2019 г. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония в София на 16 декември 2019 г. Победителите в Годишните награди в туризма ще получат статуетка, изобразяваща символа на красотата на България и запазената марка на конкурса – българската роза, изработена от Димитър Германов специално за церемонията.

Две култови места с името Орлови скали пазят Духът на Родопите

ArdinoДве места в Източните Родопи носят името „Орлови скали”. Едното се намира на 3 километра от град Ардино и до него има изградена много добра инфраструктура за туристите. Другото се намира край село Сърница в община Минерални бани. До него също има изградена туристическа пътека с маркировка. Отдавна имах желанието да посетя и двата обекта, защото знаех, че това са древни светилища на траките, а може би и на хората населявали тези места преди тях.
Нека започнем с това, че нито едно от старите турски имена на тези местности в буквален превод не означава „Орлови скали”. Старото име на скалите край Ардино е Кузгун кая, което в превод означава Гарванова скала. Местните хора пък наричат скалите край Сърница Доган кая, което пък означава Соколови скали. Но нека не се губим в превода, моето желание е да разкажа за общото и разликите между едното и другото светилище. Несъмнено обединяващият елемент и доказателството, че това са древни светилища са изсечените ниши. И до днес не е изяснено от археолозите за какво са били използвани нишите. Подобни скални изсичания има на много места в Родопите. Според мен е абсурдно да се твърди, че това са погребални урни, където е полаган праха на знатни личности. Някои учени с по-силно развинтено въображение правят предположения, че нишите са резонаторни кутии, които помагат за връзката между земята и небето. Трети определят нишите като надписи, подобни на морзовата азбука. Недавам предпочитания на нито едно от всичките тези предположения.
Най-напред прочетох за Орлови скали край Ардино, но по една или друга причина все отлагах моето посещение до тях. После нещата се развиха така, че трябваше за първи път да се докосна до мястото наречено Орлови скали край Сърница. Имах задачата да снимам документален филм за националния курорт Минерални бани и организирах по този повод малка международна експедиция, която посети и древните мегалитни паметници край Сърница. Казвам мегалитни паметници, защото тук освен изсичанията на скалните ниши има и изсичания на човешки лица. Знаех, че за да заснема за филма едното от тези лица, трябваше да се кача на самата скала, която не е островърха, по-скоро наподобява на плато върху отвесни скали. Местните ми бяха разказвали историята за техен съселянин, който се качил на скалата и след това три дни не успял да слезе от нея. След кратки напътствия, дадени от местния ми водач се изкатерих с помощта на алпийско въже до върха, оборудван с миниатюрна видеокамера. Отдъхнах няколко минути горе, на близо 40-метровите скали и тръгнах по естествен улей в скалата. В самия му край просто застинах. Гледката на човешкия профил беше толкова величествена, че ме накара да изтръпна. Това можеше да бъде сътворено единствено от богове и за богове. Снимах и тръгнах обратно надолу по въжето, но този миг върху това мегалитно светилище бе едно от най-зашеметяващите приключения в живота ми, което ме накара да се почувствам толкова малък и нищожен. По-късно, за да установим дали това е така, на мястото доведохме и покойната вече проф. д-р Ана Радунчева, която установи, че образите действително са изсечени от човешка ръка и то във времето, когато хората още не са познавали желязото. Тя дори уточни, че това е било няколко хилядолетия преди цивилизацията на траките, които по-късно също са използвали тези светилища.
Подходът до Орлови скали край Ардино ми се стори просто като магистрала, защото няма къде да се загубиш. Казаха ми, че мога да стигна съвсем близо до мястото с автомобил, но ние с моето семейство избрахме по-трудния начин – да вървим пеша. Там, където свършваше асфалта имахме две опции – да вървим по Пътеката на поезията или да изберем по-краткия но есктремен път. Предварително знаех, че Пътеката на поезията, с която е маркиран маршрутът до Орлови скали съдържа стихове на ардинските поети Наджи Ферхадов, Сабахатин Али, Сафет Ерен, Дамла Кочева, Недялка Тодорова, Сабина Садова и Ахмед Емин Атасой.
Стигаме светилището Орлови скали край Ардино, където има изсечени изключително много ниши. Успях да преброя 97, но не съм сигурен дали това е точния брой. Да стигнеш до върха на скалите, е също толкова трудно, колкото и при светилището край Сърница. Явно, свещените места не могат да бъдат достъпни за всеки. Тук не виждам изсечени човешки лица, но горе върху скалите има други образи на животни. Някои виждат в тях крокодил, но за мен това е дракон. Драконът има много осезаемо присъствие в източните религии, където той е повелител на огъня. Не искам да навлизам в дълбок мистицизъм, но когато говорим за мегалитни паметници определено знам, че те са живи и продължават да излъчват с честоти, които ние не винаги долавяме. За себе си, мога да кажа, че след посещение на такива обекти, обичайните болежки по тялото ми изчезват за определен период от време.
А относно тезата, дали Орловите скали са наистина орлови или не, това няма абсолютно никакво значение. Важното е всички ние да знаем, че в тях е вложен духът на древните цивилизации, важно е да се опитваме да долавяме техния глас и скритата мъдрост в структурата на камъка. Ненапразно Изтокът е писал своите послания върху камък, а за Пътеката на поезията стиховете, издълбани върху камък биха били едно наистина сериозно послание към бъдещите цивилизации, които неизбежно ще дойдат след нас.