Какво се крие зад мегалитните светилища в Минерални бани

BanyНай-много мегалитни паметници в България са установени на територията на община Минерални бани. Те все още не са изследвани от специалистите, но когато това стане могат да се видят доста интересни неща. Свещените мегалитни съоръжения натрупват електромагнитна енергия, тъй като мегалитите съдържат значително количество магнетит. Тези камъни са придвижвани на огромни разстояния. По такъв начин мегалитните съоръжения се явяват огромни, но слаби магнити.
Това оказва дълбоко въздействие върху организма на човека, по-конкретно на разтвореното желязо в кръвоносните съдове, да не говорим вече за милионите частици магнетит в черепа и епифизата, която сама по себе си, се явява доста чувствителна към магнитното поле и произвежда химичните вещества пинолен и серотонин, който на свой ред води до създаването на халюциногена DMT. В условия, когато се снижава интензивността на геомагнитното поле, хората, както е известно, изпитват необикновени психически и шамански състояния.
Инженерът Пиер Мирьо е провел изчерпателно изследване в Карнак, Франция, където има около 80 000 мегалита. Първоначално той се съмнявал, че мегалитните съоръжения имат някакви особени свойства. Но изследванията показали, че долмените усилват и освобождават телургична енергия през деня, с пик разсъмване. Ученият сравнил това с електрична индукция. Според Мирьо, мегалитите се държат като бобини на соленоиди, в които индукционните токове стават по-слаби или по-силни в зависимост от околното магнитно поле. Но тези явления не възникват, ако в долмена не се съдържат кристални породи, богати на кварц, като например гранит.
Мегалитите на Карнак, намиращи се в най-активната сеизмична зона на Франция постоянно вибрират, което прави тези камъни електомагнитно активни. Енергията пулсира през равномерни периоди от време, например на всеки 70 минути, камъните редовно се зареждат и разреждат. Мирьо забелязал, че напрежението в стоящите камъни намалявало с тяхната отдалеченост от каменния кръг, който се държал като вид кондензатор на енергия.
Очевидно менхирите не били поставени на това място случайно, учените установили, че камъните са докарани от 97 километра и са поставени в пряка зависимост от земния магнетизъм.

С Ардино – в сърцето…

Ardino 1Живко ТЕНЕВ
За първи път попаднах в Ардино, когато съм бил едва на 5-6 години. Не си спомням почти нищо от това как е изглеждал градът в средата на 60-те, но и досега в паметта ми неизменно присъстват „Белите брези” щом стане въпрос за Ардино. Никога не съм предполагал, че по-късно съдбата ще ми предостави възможността да общувам с много и различни градове в страната. Затова преценката, която правя в този материал не е изградена на базата на краткотрайни впечатления в екскурзиантски стил. Далеч съм и от мисълта да правя предизборна реклама на когото и да било, но реших да напиша този материал, без оглед на това, че вече сме почти на старта в надпреварата за местните избори. Просто искам да разкажа за Ардино, защото това е град, който рязко се отличава от всички останали градове в страната.
Работата ми като журналист в информационна агенция ми дава възможност през последните десетина години да наблюдавам съвсем отблизо различни малки градчета. Сред тях е и Ардино. През това време съм публикувал стотици информации за тях, но Ардино е нещо коренно различно. Първия път, по време на журналистическата ми работа, когато попаднах в Ардино бе след един почти случаен разговор по стационарен телефон, взет от сайта на общината. Както винаги в подобни случаи, търсех кмета. Оказа се, че на отсрещната страна е именно кмета Ресми Мурад. Поисках едно интервю и се уговорихме кога ще го направим. Само искам да допълня, че във всяка средностатистическа българска община на тези телефони обикновено отговарят разни секретарки, полусекретарки и каква ли не още бюрократична паплач, чиято единствена цел е да покрие кмета, когато разбере, че от другата страна стои журналист. Ако пък си отишъл без предварителна уговорка, мисията се оказва по-невъзможна. Барикадите издигани от различни служители пред пишещите братя са толкова внушителни, че просто няма смисъл да се набутваш и с транспортни разходи, без значение, че може да си отишъл съвсем добронамерено, това никой не си го и помисля.
Неслучайно ви разказах тази случка с кмета, защото една древна мъдрост казва, че когато влизаш в един град, има значение през коя порта ще минеш. И сега като контрапункт на това, ще ви разкажа нещо, случило се през последната година. Бях решил да отида в Ардино абсолютно инкогнито, без да се обаждам на никой от вече многобройните ми приятели и познати. Не бях изминал и 100 метра по улиците на града, когато телефонът ми буквално прегря от обаждания. Звъняха ми моите ардински приятели и разговорът започваше с това: – „Здравей, ти май си в града, а не се обаждаш?”
Това, което ви разказах е нещо, което неминуемо ще се случи, след 10 години, през които ти си наблюдавал този град, почти като на дланта си, съпреживявал си неговите болки и сполуки и си ги правил достояние на цял един народ. Не съм ги броил, но грубо пресметнато през цялото това време сигурно съм направил над 7-8 хиляди публикации за този град. Всяка от тях е частица от неговия живот. Няма да се спирам на това, то не е чак толкова важно, искам само да кажа, че целият този огромен информационен поток протекъл през мен ми даде възможност да се докосна до духа на това градче. Ето това е нещото, за което искам да ви разкажа. Ардинците са пръснати навсякъде по света. Но когато стане въпрос за Ардино, те знаят, помнят и уважават всеки човек, излязъл някога от този град. Може той да не е допринесъл с нищо конкретно за града, но това няма абсолютно никакво значение. Той е уважаван заради резултатите, които е постигнал в работата си и в живота, там където живее – и това е така, защото той е ардинчанин. Може човекът излязъл от Ардино да е станал известен хирург, или примерно високопоставен чиновник от една страна, или да речем, е създал собствена баничарница, това не е от значение, уважението е еднакво. В този смисъл Ардино е едно малко, но същевременно космополитно градче, чиято духовна сила се съизмерва с тази на мегаполиси като Истанбул, Лондон и Париж.
Ето това нещо не може да се види на никое друго място в България. Там излезеш ли от малкия град, в който живееш, и на шестия ден вече си забравен. Но не е само това, ти вече си персона нон-грата, защото си дръзнал да напуснеш гнездото. Към тебе вече се гледа с други очи и с немалка доза завист. Кажете ми какво бъдеще може да се очаква от такива градове.
Обичам да разказвам на приятелите ми още една история. Наши истанбулски приятели ни уредиха разходка с автобус за да разгледаме част от забележителностите на Истанбул. Изведнъж в автобуса се понесоха звуците на величествена родопска песен. Тя се понесе като голяма и красива птица, премина през стъклата на автобуса и полетя размахвайки криле към небето. Пееха момичетата от групата за родопски фолклор в Ардино. Шофьорът на автобуса, който никога не е бил в България, поиска да му разкажат за какво се говори в тази песен. И в самия крой на деня, минути преди да ни остави пред хотела, той пожела момичетата отново да му изпеят същата песен.
Ето това е Ардино. Една магия, която грабва сърцето ти завинаги. Ти може и да не си роден дори в този град, но завинаги оставаш негов пленник, в добрия смисъл на думата. Бих могъл да разкажа още десетки истории, свързани с Ардино и неговите хора, но по интересното е това, че не съм единствено аз допуснатият до същината и духа на това градче. Сред тези има много известни поети, писатели, художници, които не са родени на това място, но завинаги остават свързани с него.