
Змията в онова време е натоварена с много различни функции. В обекта край Сърница змиите са обградили хълма, т.е. пазят го. Друго: имат астрономически аспект, понеже под змийските глави се забелязват небесни тела. Което означава, че змията е „глътнала” хълма. Възможно е змията да се тълкува и като двигател на времето. На места тя е позната като пазител на свещените кости, тя е символ и на плодородие. На Белинташ например е открит барелеф, който изобразява тяло на човек и глава на змия, на шията му виси човешка маска, което предполага, че змията си сменя образа.
Счита се още, че змията наказва грешното действие и пази реда. В Източна Гърция има барелеф на човешка фигура със змийско лице, което дава основание на учените да го свържат отново с Мала Азия, която според тях е люлката на човешката цивилизация. Светилища от този род има още в Италия, Испания и покрай Босфора. Това, според проф. Радунчева, дава идея за цялостна светилищна система. Което означава, че ние сме част от една много голяма цивилизационна общност.
Наесен, когато листата окапят, ще може да се види повече от Храма на свещената змия край Сърница. Предполага се, че тогава в основата на комплекса могат да бъдат намерени керамики. Любопитно е да се отбележи, че две каменни змии са открити в Симеоновград, най-близкото такова място до Минерални бани. Сечивата, използвани за дялане на фигурите, са били безспорно камък и кремък, и това е било така до откриването на метала към 4-тото хилядолетие.
Навсякъде, където има светилища, е измервана магнитна аномалия. Вероятно неслучайно в Храма на свещената змия има и пещера нависоко в скалите, които се извисяват на 40-50 метра височина. Тези хора са познавали отлично всяка звезда, както и къде се намира, знаели са безгрешно къде се намира всеки остров в Егейско море, откъдето се връщали в Мала Азия, смята проф. Радунчева. Според нея хората от онзи период са имали тайно познание, свързано с духовния живот.
Оттогава изминаха три есени. Професор Радунчева отдавна не е между нас и никой не си е направил труда да види какво точно има да ни покаже този древен мегалит.
Архив по дни: юли 28, 2019
Поет от Бурса дари книги на ардинската библиотека
Поетът Рамазан Улусой от Бурса, с корени от Горно Прахово, обогати фондовете на градското Народно читалище „Родопска искра 1921“ в Ардино с книгите на световно известния писател, поет, преводач и журналист Сабахаттин Али. „Искам тези книги да останат, като наследство за бъдещите поколения в Ардино и да се гордеят, че тук е роден големият творец-хуманист Сабахаттин Али“, заяви Рамазан Улусой.
Председателят на читалищното настоятелство Юксел Исмаил благодари сърдечно на Рамазан Улусой за неговото специално отношение към ардинската библиотека. Ръководството на община Ардино също изразява огромната си благодарност за последователната творческа дейност на поета Рамазан Улусой, който по-настоящем подготвя новата си стихосбирка. Неговите стихотворенията, издадени на турски език, са ценно помагало за подрастващите в обучението по майчин език в общинските училища.
Рамазан Улусой е роден на 18 юли 1949 г. в Горно Прахово. Средното си образование завършва в Кърджали. Още от ученическите си години пише стихове и хумор и сатира. През 1989 г. се изселва в Турция заедно със семейството си. Негови стихотворения са публикувани в различни турски медии. Сред по-известните му стихотворения са „Изселниците от селото ми“, „Мир“, „Приятелят ми Илия“, „Две капки“, „Момичетата на Горно Прахово“.