Пет награди за Минерални бани от празник на житото и хляба

BanyПет награди от Празника на житото и хляба в село Гарваново спечелиха самодейците от община Минерални бани. Десетки майстори на тестените храни от региона участваха в кулинарния конкурс „Замесено с любов“, който се проведе в хасковското село Гарваново този уикенд. Участници от гарваново, Въгларово, Сусам, Горски Извор, Добрич, Минерални бани и други селища показаха истински шедьоври от брашно в рамките на празника на житото, брашното и хляба. В надпреварата имаше 58 солени и сладки изкушения сред които пити, баници, масленици, палачинки, бухти, козунаци, торти, баклави, бисквити, соленки, пазлами и много други лакомства. На трапезата като допълнение присъстваха и домашно приготвени козе, краве и овче сирена, кисело мляко и сладко от боровинки.

Баба Дургадън от Чубрика: Умението да се прощава е най-ценното

Chubrika„Животът си е много хубав. Той ни научава на много неща. Всички ние живеем на този свят, за да се учим, но няма обучение без грешки. Умението да се прощава е най-ценното в живота“, казва 81-годишната Дургадън Ибрям от Истанбул, изселничка от ардинското село Чубрика. Срещаме я пред Паспортната служба в Ардино. Въпреки преклонната си възраст, родопчанката е дошла сама от родното си село, за да вземе лично международния си паспорт.
Тя е родена през 1938 г. в Синчец в многодетно семейство. На 18 години се омъжва в село Чубрика. Със съпруга си Хамид Ибрям, починал през 2008 година, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници. Има две дъщери Къймет и Гюлкибар, един син Шабан, 4 внука и 1 правнук. Живее при децата си в Истанбул, но всяка година изкарва лятото в Чубрика. „В Турция тъгувам много за зеленината в Чубрика, чистия въздух, спокойствието и тишината. През зимата съм в Истанбул, но с нетърпение чакам да дойде март, за да се прибера в родния си край. Тук са най-скъпите ми спомени от живота. Тук се родиха децата ми. Тук душата ми се отваря“, казва баба Дургадън. През целия си трудов живот се е занимавала с тютюнопроизводство, но никога не се е оплаквала от това. Хранила се е като всяка селянка – с произведеното в собствената й градина. Не е пила нищо друго освен вода, прясно мляко и айран. Най-много обича да си похапва пържени яйца. Тя споделя, че голяма част от ежедневието й минавало в работа на тютюневите ниви. „Над 30 години засаждах по 10 декара тютюн. Носех на гърба си набрания тютюн, а пред мен бяха кравите и овцете. Ако работиш, Аллах ти дава всичко, но ако не работиш, тогава е трудно“, казва родопчанката от Чубрика.